Глобалният въпрос е умните хора ли си тръгнаха от България или тия дето за нищо не стават.
Пояснявам за по-бавно схващащите.
Имаме един продукт - книга от Тери Пратчер, на английски език, наречена "Фриймен".
Тя чака някой да и купи авторските права, да я издаде и прочие.
Разпространяването на този продукт си е кражба и от законова гледна точка и от морална.
Имаме втори продукт - превод на български на въпросната книга. Той е авторски продукт и е 100% собственост на преводача.
Разпространението на втория продукт с търговска цел нарушава авторските права на първия и си е престъпление отвсякъде.
Но никъде в закона не е забранено, преводачът да представи своя продукт за преглеждане от един или група хора, ако затова не се изисква някакво заплащане. Пак казах, има недоизяснени неща в Закона заради интернет, но в случая може да се приложи -
Свободно използване без заплащане на възнаграждение
Чл. 24. (Изм.-ДВ, бр. 77 от 2002 г.) (1) Без съгласието на носителя на авторското право и без заплащане на възнаграждение е допустимо:
8. публичното представяне и публичното изпълнение на публикувани произведения, ако не се получават парични постъпления и не се заплащат възнаграждения на участниците в подготовката и реализирането на представянето или изпълнението;
И както съвсем в началото на темата дадох аналогичен пример - преводите на Хари Потър си стоят свободно в клуба, със знанието и съдействието на Егмонт - България, виждащи в това добра реклама на книгата.
Публичното публикуване на превода на "Дребнио волен народ" би довело само до увеличаване на продажбите на книгата, ако някога я пуснат. Макар, че при тоя глад за Пратчет, реално няма да се усети увеличението.
Какво ще се случи на практика - вместо Вузев тихомълком да отмъкнат превода от клуб "Тери Пратчет", сега вероятно ще заплатят на преводача за работата.
Имате ли други неясноти и въпроси господине или можем вече да върнем темата на гадния Богданов?
П.С Подчертавам дебело още веднъж - публикацията на оригинала на Пратчет в какъвто и да е вид е грубо нарушение на законите.
Преводът не е собственост на никой освен на преводача и се дължат отчисления за авторските права само в случай на търговската му реализация.
Проблемът не изчезва в мига, в който си изтървеш нервите.
|