Хрумва ми още едно обяснение. Действието с което "Съдбата" предпазва Красногоров всъщност е способност на самия Красногоров. В момента, в който разбира, че му е отредено да пази Виконта и да разчиства пътя му (при това помагайки му косвено за съществуванети на този ужасен институт) единствения начин, по който намира сили да се извади от уравнението, е да прекрати съществуването си.
Т.е. не е наказан от „Съдбата” за това, че е опасен за Виконта. Все пак той в сетния си час „стиска гранатата”. Просто в последните редове той получава възможност да разкъса веригите на съдбата си, защото вече не е нужен. В края на краищата се оказва, че предопределението може да се носи и от идиот.

Всъщност не мога да приема, че самоубийството е валиден акт за "разкъсване на оковите". Последната сцена дава възможност за много тълкования...

Друг вариант, който съвпада с класическото (в смисъл авторовото) е, че Съдбата е природен закон и смъртта на хората, които застрашават Красногоров са си предопределени. В смисъл – просто се случват. Не са намеса в последния момент от визша сила.
А смърта на Красногоров е неминуема не защото е опасен, а защото вече е ненужен. Това в тефтерите на Съдбата означава „пито-платено”. И основната цел на повеста е, да покаже, че всеки може да има чувството, че е център на вселената и че именно около него се върти всичко.

Докато не излезе от уравнението.