|
За повечето от точките в тази изключително интересна дискусия съм съгласен с Кашалота. (Само да вметна - Робин, при цялото ми голямо уважение към твоята стругарска ерудиция бих те посъветвал да не отхвърляш мнението на Кашалота с лека ръка и "прочети книгата отново". Кашалота е такава една такава..кофти "риба". Слиза на дълбоко и лови кракени. После кракените си смучат пипалата и се оплакват, че нямало вече уважение В таком вот аКспекте.)
Отностно Виконта, клонингите и гранатите.
Когато Красногоров напуска института Виконта е жив. Той е спасен от копие на Красногоров и това на практика е предпосления повратен момент в историята. А продължава да стиска гранатата защото е объркан, дрогиран, уморен и води мисловен диалог с невидим събеседник. Както ти самия каза "стремежа на Красноговор да опази Виконт не е рационален, той е инстинктивен. Запечатана на най ниско ниво директива в съзнанието, ценност с неоспоримо първенство." Но не защото в това е смисълът на неговото предназначение, а просто защото не би искал приятелят му да пострада. Просто.
Аз имам следната теория. Института, Виконта, сините клонинги, КГБ нямат нищо общо със Съдбата на Красногоров. Те са по-скоро елементи появили се покрай Нея с цел да объркат горкия Стас (а с него и бедния читател). Според мен Съдбата е организирано проявление на една хаотична сила. Невъзможна за контролиране, неподаваща се на копиране (А в института се занимават точно с това. Не да я създават, а да я КОПИРАТ. Ако разгледаме "уликите" в книгата и теглим един Окам..така се получава).
Едно от доказателствата за това е историята на Бръмбара или какво е това Съдба:
""...словно
большой жук, увлекаемый шквалом и ничего об этом шквале не знающий, или -
рыба в этой прозрачной бесцветной струе, тоже ничего об этой струе не
ведающая... Но шквал этот и справа, и слева от жука, и ниже, и выше его,
может быть, валит кого-то с ног, и срывает крыши, и закручивает хоботы
смерчей - жук ничего не знает об этом, знать не может и не хочет, он знай
себе гудит по своим делам ("...На нем мундир сапфирный, а сам любовью
тает, и к розе он летит - зум-зум, зум-зум...")..""
Предположението че Съдбата на Красногоров е да спасява Виконта идва от самия Красногоров и някак се налага на читателя. (Този подъл БНС! ). Интересен момент е един от монолозите на тема "Какво мога, какво искам?"
Вообще, видимо, не дурак, но этого так мало! Нет абсолютно ничего такого,
что я могу делать лучше всех или хотя бы лучше многих... Мрак. Туман.
Полная неопределенность. А точнее - полная определенность: "взвешен, и
найден легким".... Какво се получава - човека няма особени таланти, около него зловещото Предназначение пръска мозъци като отряд на НКВД за някаква висша цел. А целта никаква я няма. Но от друга страна самият Красногоров е положителен образ, морален и добър човек така че няма логика. В същото време той е способен да спасява живот! Вярно само на един човек, но все пак. Освен това е способен да го прави САМО ТОЙ. И се завъртат колелата в нашите читателски глави..
А за мен истината до голяма степен се покрива с това което написа Кашалота: "И пак за предназначението - нали 27-ма теорема гласи, че не можеш да се откажеш от предопределението си. Теоремите - за разлика от аксиомите - се доказват и това се случва с Красногоров - точно преди да умре, той казва "Не"... ". Красногоров сам си подписва смъртната присъда в момента в който се ПРОТИВОПОСТАВЯ на Съдбата си. Излиза от положението на бръмбара един вид. Осъзнава се. Поема контрол.
Каква е крайната цел на Съдбата? Аз смятам че и самият БНС не е напълно сигурен. Възможно е целта да лежи някъде далеч в бъдещето, когато Виконта ще завърши своите мрачни проекти и новото настояще ще се излюпи сред нас. Или Съдбата е просто хаос, проявил се организирано за кратко време, действащ по някакви неразбираеми закони. Като мълния удряща дърво. И ние можем да си седим пред обгорения ствол и да спорим Зевс ли го е тряснал за да ни уплаши или Алдебаранците пак съобщения ни пращат.....
I dream of a fortunate rival...
|
Re: Финалът... [re: Spermwhale]
