|
Ще започна отзад напред
3 - Защо Ваня казва - ех и вие, а може би вашата дарба тук я правят?
Мисля, че е по-скоро малка авторова провокация, колкото да покаже и някакво друго възможно развитие на сюжета, както и когато наричат Красногоров "материал" в разговор между двамата военни при първото му посещение в института на Виконта
2 - какъв беше тоя мистичен страшен звяр, каква е неговата роля и защо въобще го има?
Струва ми се, че е нарочно привнесен фантастичен елемент, иначе романът направо би могъл да се разглежда като социална сатира - КГБ, кандидат-президенти, разпадаща се Русия след перестройката. А с баскерът става друго, ето това не е нашата истинска Русия, това е една друга, възможно-невъзможна страна. А и го чувствам като препратка към "Времето на дъжда" - само децата ще могат да се справят с (уродливите) плодове на бъдещето, всички ние - възрастните - сме само храна, тор за това идещо бъдеще
1 - защо при смъртта си Красногоров отчаяно стиска гранатата, само и само да не нарани мъртвия вече Виконт?
Тук вече ме озадачи (освен ако не сме чели две съвсем различни книги благодарение на преводача ). За мен до последно Виконта си беше жив, макар и не много здрав, след гениалното хрумване на генерала да "включи" копието на Красногоров
Всъщност според мен ти придаваш твърде голямо значение на института и КГБ като цяло. Институтът - си мисля аз - открай време се е занимавал само с клониране/копиране на хора, години наред са се опитвали да подобрят това, но накрая пак продуктите им са полуидиоти. Институтът и КГБ се интересуват от Красногоров дотолкова доколкото може да спасява Виконта. Те не биха могли да го ликвидират дори и да искат (нали Съдбата го пази). Ако КГБ подозираха за истинската "дарба" на Красногоров той със сигурност щеше да стане заложник на борби вътре в самото КГБ, на различни фракции и крила, борещи се за надмощие. И биха разчиствали пречките край него доста по-ефективно от самата Съдба
1 - Красногоров Е ГАЛЕНИК на съдбата. Неговата дарба се проявява още в ранно детство, преди да познава Виконт.
Аз отначало също си мислех така, но твърде много неща взеха да не съвпадат и затова се замислих за други възможности. Дори да се абстрахираме от детайлите (малко по-горе ги писах - Съдбата не му позволява да напуска Ленинград и т.н.) пак остава въпросът, какво е предназначението на Красногоров?
Да, неговата дарба я има преди още да познава Виконта, но не може ли Съдбата да плете сложни комбинации, досущ гениален шахматист? И да пази живота на едно момче с цел по-късно това същото момче да се превърне в пазител на истинската й ценност - Виконта. Та нали Съдбата осъществява тази сложна комбинация, убивайки следовател и така спасявайки жена, която пък по-късно ще има лекарство, което да излекува болния Красногоров. Или пък предотвратявайки приемането му в института, което ще му докара левкемия и скорошна смърт. Тоест Съдбата умее да планира години напред, да преценява клонове от възможни вероятности, лежащи напред в бъдещето.
И пак за предназначението - нали 27-ма теорема гласи, че не можеш да се откажеш от предопределението си. Теоремите - за разлика от аксиомите - се доказват и това се случва с Красногоров - точно преди да умре, той казва "Не"...
Естествено тезата ми е съшита с бели конци тук-там, но ми харесва идеята, че през цялото време, когато Красногоров е търсил своето предопределение, опивал се е от силата си да променя нещата, всъщност е бил само пионка в голямата игра на Съдбата. А Съдбата е пазила през цялото време Виконта, насочвала го е, закриляла го е... Макар че в крайна сметка предопределението е оставило подсъзнателен отпечатък върху Красногоров, дори и умирайки той се опитва да опази Виконта. А може би точно смъртта му донася знанието за неговото предназначение.
---
|
Re: Финалът... [re: PoбинoтЛokcли]
