Прочетох я... Надали мога да изкажа впечатленията си по-добре от Делвиг, само ми се ще да добавя: въпреки всичките книги и филми (документални и игрални), които съм изчел/изгледал за Втората световна война и обсадата на Ленинград, това кратичко описание през погледа на едно малко дете е най-въздействащото и истинско нещо, което ми е попадало пред очите.

Мене обаче ме терзае нещо друго - финала. Не знам дали съм го схванал правилно, обаче (който още не е чел книгата, да прескача, че да не му разваля удоволствието):
Всъщност Красногоров въобще не е бил галеник на съдбата и не него тя е защитавала, а Виконта. И Красногоров се е радвал на благосклонно отношение, именно затова, че е можел да спасява живота на Виконта.

Защо иначе съдбата не "допуска" той да напусне Ленинград?
И защо сред 8-те му първи жертви има един, с когото той въобще няма допирни точки, но е твърде добре познат на Виконта?
А и кога умира Красногоров - когато вече не е нужен за спасяването на Виконта, а и смята да се опълчи на Виконта, затваряйки института му.

---

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите