Един много тривиален и прост пример едва ли не от първи семестър, който показва, че става дума за ефекти, външни за отделния актьор, а не за пазара като цяло:
Имаш икономика, състояща се от рибно стопанство в долното течение на река и металургичен комбинат в горното, който изхвърля отпадъчните си води в реката. Рибното стопанство понася загуби от замърсяването - пада уловът. Металургичния завод от своя страна не взима предвид тези загуби, а избира ниво на продукцията, при което пределните разходи са равни на пределните приходи (т.е. всяка следваща произведена единица ще носи повече вреди, отколкото ползи). В същото време риболовното стопанство произвежда на толкова ниско ниво, че ползите от маргинално увеличение на улова биха надвишавали многократно повече разходите, необходимо е само комбинатът да намали вредните си емисии. Едно решение е картелното - тогава при избирането на оптималното ниво на производство ще бъде взета предвид общата продукция на икономиката (то обаче по други причини е неоптимално). Другото е да се намеси някаква сила, способна да се наложи на фирмите и или да даде правата върху реката на фермата, или да продаде лицензи за замърсяване на комбината, или да му наложи някакъв данък. Това е отрицателен екстерналитет.
Положителен имаме в следната ситуация: имаме един квартал, всички хора в него биха искали да има парк и сборът от пределните им "приходи" от него би надвишаваш предлените разходи по построяването му. Само че за всеки поотделно това не е така - и ако няма някаква обществена координация (чрез държавата) паркът така и си остава непостроен, въпреки че е необходим.
Извинявам се, ако казвам нещо, което знаеш.
Що се отнася до критерия за оптималност - в икономиката се използва термина

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от rpaдcko чeдo на 23.04.08 14:32.