щом пише неща, които вече съм казал - не е ли идиот?

но наистина започва смешно - ах, какво ЩЯЛО да стане (ама нито е станало, нито е ПОНЕЧИЛО да стане). Тоест - вместо да пише статии, нека се пробва с менюта в закусвални.
Още повече, че аз смятам, че е НОРМАЛНО да предам авторски права на дете, племеник или роднина, тъй като известността идва след оная с косата и едва тогава "стоката" поскъпва. Защо един търговец може да натрупа състояние, което да предаде на наследник, а заради същия търговец аз (примерно) съм живял в мизерия и пукнал без пукнат грош в банковата сметка... и съответно не оставям наследство?

Вальо, най-деликатно и тактично те приканвам да помислиш за своята малка езиковедка - ти не би ли искал да й оставиш авторските права за твоите неща? Като гаранция, нека и малка, за стабилност в тоя шибан свят с шибани противоестествени (поради тяхната животинска естественост) правила.
Ъ?

Прочее, смятам, че монополът трябва да е приравнен към тежка криминална проява, освен ако не се касае за монопол на твореца над копирайта (живей, живей, езико български!) за произведението си. Монопол на ОРГАНИЗАЦИИ, ФИРМИ, ДЪРЖАВИ и други видове повече или по-малко организирана ТЪЛПА са погрешно разбрана практика от предишното еволюционно стъпало. Отживелица.

Пък и НИЕ не патим от авторските права - патим от самото съществуване на тази форма на "обществото", базирана върху тотална разпродажба и прекупвачество, "представителна" власт, поощрявана безотговорност, политици, юристи и икономисти (тях пък що ги забравих одеве да къпя в кенефа? сигурно щото имам предвид няколко изключения). Авторските права (тоест актуалната подигравка с идеята за авторски права) представляват само елемент от голямата идиотска система.
ЗАтова е необходимо дълбоко преораване, защото скубането на бурени не помага.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите