ясно.

щом така мислиш...

само едно да питам: към КОГО е редно да се приобщя? Към чалгаджиите и простаците? Понеже били "българи"?
О, извинявай, вече те питах за това - и ти в грамаден постинг се изхитри да подминеш дребнавите ми въпроси. Което също е отговор.

И ти си утопист, Кире...
И според теб аз заради позицията си трябва да ида нейде другаде. Но защо АЗ да ходя някъде? Защо "баш българите" не ходите някъде, където повече ви харесва? Да превземате Македония. Тракия. Косово. Сърбия. Румъния. Украйна. Кавказ. Памир. Все български земи.
Това имам предвид, Кире - убеден си в нещо - вършиш го. Но не караш тия, които не са убедени, да правят същото. И да ги заклеймяваш по принципа "който не е с нас, е против нас".
Защото това си е точно талибанщина.

И нека за последен път се уточним: за ПРАВА една държава могат да претендират само ЛИЧНОСТИ, сиреч грамотни, отговорни и осъзнати люде. Не елементарни единици на тълпа: партийна, расова, полова, национална, религиозна или някаква друга.

И аз, примерно, се чувствам много повече свързан с мои състудент от Кърджали, който се казва Мехмед, отколкото със съселянина си Пешо, който е пълен боклук и безделник. Много повече уважавам циганчето Любо, с когото бачкахме преди време в АРЗ, а после ми беше за кратко в отделението в казармата и беше войникът, комуто бих поверил да ми пази гърба в бой, а не на българчето Аршинков, тъпо пловдивско копеле, което за нашивки натопи цялата рота.
Биологията, братко, е все още важен фактор, да. Ама по идея значението на този фактор би трябвало да намалява у т.нар. разумни същества. А популациите - животински или национални - не се държат като сбор от мислещи индивиди. А като същински животни. Стадо. Глутница.

И това, че "цивилизовани" страни не се държат кой знае колко по-различно, не говори в тяхна полза и не е пример за подражаване.
И сред примерите за неподражаване стоят доста от страните, към които храниш необяснимо топли чувства. При все че си уж националист. Хубаво де, ама и аз се мисля за такъв. Разликата, поне в декларациите ни, обаче е очевидна. Или някой от нас двамата бърка, или означаваме с една и съща дума различни неща. И, което е най-вероятно - и двамата сме далеч от "абсолютната истина", но не на равно разстояние и не на същия азимут спрямо нея. Ако изобщо я има.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите