Историята с Корольов и Глушко е доста странна. Слуховете говорят, че вражадата им датира от времето на репресиите и шараките, Сега никой неможа да каже. "Официално" се скарват заради вида горивото на двигателите, които Главният конкструктор Корольов иска от двигателиста Глушко. Глушко направо отказва и Корольов дава двигателите на КБ-то на Николай Кузнецов, който е специалист по авиодвигатели и е истинско чудо, че създава толкова добър двигател. Обаче това не става веднага. Ворпчем когато Глушко става Главн след "падането" на Мишин, той нарежда двигателите да бъдат унищожени. Кузнецов на своя глава не се подчинава на пряка заповед и 20 г, по-късно следват продажбите на американците...
В края на краищата посмъртно Корольов се оказва прав и "Енергия" има водородно-кислородни двигатели, каквито е искал Корольов.
За Н-1 има изписании томове. Основните проблеми са:
- множество (над 30!) малки двигатели със сложна система за управление ("Корд", която така и не спяват да накарат да работи добре); това довежда и до сложност в хидродинамичните изчисления и ракетата страда от вибразии заради разни резонанси;
- прескачане на пълноценните предстартови изпитания - с цел икономия не построяват стенд за изпитания на сглобената първа степен и по същество я изпитват "в полет";
- лошо кочество на работа - поне за един от 4-те неуспешни стартове се знае че външен обект е попаднал в една горивна помпа, разрушил я е, и изтиащото гориво се е самозапалило.
Остава само да гадаем, дали огромните подобрения, направени в периода между четвъртия фалстарт и прекратяването на програмата са щели да помогнта. Чел съм (спомени на участници в проекта), че всички (известни!) дефекти са били поправени, но кой знае. Факт е, че двигателите са били оправени... Глушко нарежда унищожаването на две полуготови ракети и голяма част от проектната документация и за почва на чисто... да прави ракетата, която Корольов е искал 10 г. по-рано...
Спомените на Черток, на Каманин и пр. са много интересни.
На също има нещичко, но там пише повече за "Буран"...
* * *
А ГИРД наистина много бързо се превръща от любителски кръжок, в който правят ракетни двигатели от ацетиленови горелки във военен научен институт...
Не може да се отрече отддеността на тия хора - и Цандер, и Корольов, и Тихонравов и другите. Докато четох спомените на Каманин се чудех как са успели да направят толкова много въпреки ужасните условия, изостаналата промишленост, съпротовата на бюрократите, конкуренцията в чисто военното ракетостроене, и пр.
|