Много добре си представил книгата, благодаря ти! Удоволствие беше да те чета. А на финала, направо пуснах сълза...
"27-та теорема на етиката" е книга, която ще остане неразбираема за много читатели. Не заради сложен език или заплетени метафори, а защото е от този тип произведения, които авторите пишат за себе си. Без да се съобразяват с читателската ерудиция, изливайки на страниците всичко от себе си. Удавяйки бедния литературен любител в своя свят, в своите страхове, желания, безсилие, гняв, тъга и...мъдрост. За много от нас, обкръжени от плодовете на "западната култура" и привикнали на симплифицирани, еднослойни реалности - книги и филми, пакетирани вариации на едни и същи клишета, 27-та ще се стори объркваща. Прекалено сложна, прекалено чужда. Докосваща някакви мрачни пространства, намиращи се отвъд обичайните "Радини вълнения" в литературата, като Бог, смъртта, човешкият морал и сърдечните трептения на някой блед образ. Това е книга за равносметката, безсилието пред Съдбата, загубата. Зад историята на Станислав Красногоров се крие вик на безпомощен гняв. Гневът на един велик ум, талант, който разбира ръждиво-безмилостната механиката на живота, способен е да създава измислени светове, но е неспособен да промени своя собствен. Нещо, което и без да сме създатели на светове, ни е толкова близко "
Благодаря ти още веднъж! Останалото, както се казва, е мълчание...
|