|
не бих го формулирал точно така, но по същество смятам, че си прав.
И дано този "НАГОН" ги тласне към космоса.
Пък там - като с Чингизхан, който се стремял към "последното море" - до края на света. Не стигнал до края на света, понеже такъв няма (формално). Космосът обаче не е краен дори формално (на практика), затова и завоевателните походи в космоса единствено ще разширят материалната и духовната територия на човечеството... и то ще има повече шансове да порасне и помъдрее.
Затварянето обаче на околоземни орбити, съвършенстване на ПРО и други такива - само ще е забатачване и затъване! Даже и при програма за заселбване на морското дъно - по шелфа и по-дълбоко. Океанът е добра цел, но не толкова стратегическа като космоса (това ми хрумна в резултат на разсъжденията, докато очаквах отговор).
Да, именно духът на завоевателите може да се използва "в мирни цели", прав си.
(колко рядко се съгласявам с теб, затова сега ми е много кеф от факта !)
Нещо повече - независимо от мераците, излизането в космоса ще подхрани ЛИЧНАТА свобода, понеже ще се съвършенстват технологии за ИНДИВИДУАЛНО оцеляване и нормална дейност в условията на космоса и по повърхността на планетни тела като Марс, Луната, големите луни на Юпитер, Сатурн, астероидите (специално за тях надали ще става дума за жизнена ПОВЪРХНОСТ, а за обитаем ОБЕМ).
Изобщо, според мен трябва да се лети - на Марс. Защото е удобен. Защото ако не се лети, световната цивилизация я очаква упадък, а белег на всеки упадък е възникване на диктаторски свръхдържави (според теорията на Тойнби).
Към Вальо:
за круизъра най-елементарният вариант е силно елиптична орбита с период 2 години - година полет към Марс, преминаване покрай него (разкачване с апаратите, предназначени за кацане и евентуално скачване с "обратната поща"), продължаване към перихелия, който е отвъд марсианската орбита, следва една година път за среща със Земята... и пак отначало.
Следователно, круизърът може да носи някой твой любим телескоп, а част от персонала му ще е научен екип с двегодишни командировки.
Вероятно има смисъл същата схема да следват 2 или повече, до шест круизъра - така на всеки 4 месеца марсианската колония ще получава пратки във вид на Спускаеми Апарати и/или елементи-модули към ареостационарната си станция.
Изобщо, ВАЖНО е ВСЯКА извънземна колония да разполага със свой тежък полуавтоматичен орбитър, защото от космоса са дошли на новата ланета и не бива да губят тази връзка, както пише в твърде праволинейнологичните НФ-романи от миналото.
смятам календар и часовник според другия вариант за продължителност на 1 сол = 24 ч 39 мин 35.244 секунди
тогава най-оптималното траене на един марсиански час е 67 марсиански минути при 53 секунди в марсианска минута и 25 марсиански часа в 1 сол.
Корекцията на хронометрите е още по-малка - 163 секунди всяка марсианска година.
важно е ЗЕМНИТЕ секунди да се запазят валидни за марсианското хронометриране - свързани са с техническите параметри на апаратите, които ще получават дълго време от Земята и ще ги използват.
звук от плясък с една ръка - шамар
|
Re: Еднопосочна мисия до Марс [re: zaphod]
