Шаркане, да и не. Следващия марсоход - т.н. Mars Science Lab - е точно това, той ще си носи инструментите. Нещо9 повече, ако ще се връщат проби на Земята или дори само в земна орбита, задължително е те да се стерилизират (има даже организация, която притестира против подобни начинания!), т.е. ако има живот, той да се унищожи. От друга страна, тук имаме подобен проблем както при астрономията с космическо базиране - не може лесно да се добави нов (по-чувствителен, с по-широк диапазон, работещ на друг принцип и пр.) инструмевнт към лабораторията на Марс, това може да стане чак при изпращането на следващата станция. Астрономията е в по-облагодетелствувано положение защото повечето телескопи са на околоземна орбита и ето че на Хубъл ще му слагат нови инструменти за трети път.

Мисля, че истината е някъде по средата - примерно базовите "обзори" на големи площи да се правят автоматично, а интересни образци (може би събирани с години от различни марсоходи и складирани в орбитален модул) да се носят до Земята и едва като следваща стъпка - там да идат изследователи.

На пръв поглед изпращането на хора е най-скъпо, но един геолог или биолог на място използва времето си на порядъци по-добре отколкто един автомат, но пък е изправен пред ограничения на времето, с което разполага, а един автомат може да работи там с години, да обикаля десетки или дори стотици километри територия, търсейки най-интересните места.



С това за ентусуазма ми напоомни на дневниците на Каманин. В началото той се е борил за серийно производство на "Востоци", все едно са кремвирши, и си е представял живота в Звездното градче като в авиационен полк, с бойни дежурства, натрупване на летателни часове и пр. Подобна атмосфера срещнах наскоро в книгите на Антон Первушин, но той на места е малко наивен.



Аз не съм авторитет по западната любителска космонавтика, но впечатленията ми са, че това е ракетомоделизъм за възрастни. Най-сериозната група - фирмата "Scaled Composits", ръководена от Бърт Рутан и подрекпяна финансово от един от основателите на Майкрософт, - по същество повтори това, което фон Браун и компания са правели преди 60 г. Дори една от компаниите, която се готви да участва в селдващата надпревара за суборбитални полети до космоса (канадска, с участието на един пенсиониран съветски? космонавт; не им помня имената) планира да възпроизведе почти буквално Фау-2 във варианта с херметична кабина. Сам виждаш, че ентусиазъм има, но той не е стигнал много надалече. Аз не очаквам следващите 10-ина г. това да се промени значително.

За тераформиране изобщо не става дума. Според мен инициативата на Буш е малко по-разширена версия на програмата "Аполо". Полетът до Марс е "флаговтикателска", а не колонизационна мисия, и единственият истински важен напредък, който виждам, е постоянната база на Луната.

Щом искаш, няма да пускам линкове, ама който иска нека да потърси из чичо Гугъл, защоето немога да разкажа за всичко, което съм чел в едно съобщение.



Не, аз не бих отишил на Марс. Не ми е интересно там. Това е място за геолог или за палеонтолог (а не биолог! аз съм песимист). Ако става дума за търсене на чивот в Слънчевата система, аз залагам, на спътниците на големите планети. Освен това изгледът към пръстените на Сатурн е по-вълнуващ! :)



И последно - скъпотията не бива да се подценява. Космическите изследвания струват скъпо, факт. Сравни ги с бюджета на една България. Обаче на фона на везкрайните ескадрили изтребители от четвърто и сега от пето поколение, парите дори за полет до Марс за джобни стотинки за големите държави.

Въпросът не е до пари или до липса на технологии, ами до отсъствие на мотивация и политическа воля. Буш си повдигна инициативеата не за да иде човечеството до Марс и да го изследва и заселва, ами за да нахрани приятелите на татко си от Локхийд, Бал и пр.

Разбира се, мотивацията може да дойде отвън, например ако намерим обгорен кръг някъде на Луната със следи от шестокрако същество около него... :)

В тоя аспект си мисля, че сега дори получаването на радио сигнал от извънземна цивилизация на 100 парсека няма да стимулира космонавтиката. Прекалено е далече и е абстрактно. Трябва ни нещо близко и осезаемо, напр. (следи от!) живот на Марс биха помогнали, а следи от Посещение - още поовече. Направо се замислям дали да не основем едно тайно дружество за фалшифициранет им. Ще знаят само хората, които четат дир-а. :)


Ех, размечтах се...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите