без да съм Вальо (за което... ъъъ... се извинявам?):
по това, което виждам - космическите изследвания не са тотално зарязани, но са на доста заден план. със сигурност, на наса се гледа като на някакъв гигантски артефакт от миналото, който пари получава все по-трудно и ги оправдава още по-трудно.
за сметка на това, има една мъничка все още вълна на частна инициатива - странни хора, готови да трошат маса пари за да осъществят непрактичната си мечта да строят ракети. миналата година имаше няколко такива случая на милионери-авантюристи, които се включиха в нещо като приятелска космическа надпревара, тествайки различни собствени ракети. двама изпъкват като имена, но за съжаление, единият - стив фосет - загина (изчезна безследно) пак миналата година. отделно - върви ежегоден конкурс за принципно решение за космически асансьор. разни университетски екипи строят мини-прототипи и се състезават, но цялото е едва ли не намиране на работа докато не напреднат с въглеродните нанотръби.
иначе, на дневен ред са био и нанотехнологиите. от една страна Матусаиловата фондация (Аубри Де Грей), която се опитва да канализира опитите за удължаване на човешкия живот до неопределен срок, и от друга страна, паралелно с това, основната тема е Сингуларността (както чудесно си я описал в Нано. в смисъл - наистина точно за това говорят, едно към едно направо.)
за Марс конкретно - още от трилогията на Ким Стенли Робинсън за Марс (Червен, Зелен и Син Марс; много добри! препоръчвам!) има сформирано едно общество, което се е засилило да ходи на Марс при пръв удобен случай. нещо като клуб по интереси е, но хората освен да си чешат езиците, правят и някакви организационни стъпки - доколкото е възможно.
в този ред на мисли - предложилия инициативата (от началния постинг) е прав - желаещи да осмислят живота си с отиване до марс, пък дори и да го съкратят по този начин, няма да липсват
"Everything that can happen does"
----------
Редактирано от firefox на 08.03.08 09:39.
|