всъщност, Бог е недоказуем и неопровергаем от научна гледна точка.

какво обаче е религията от гледна точка на "функционален", познавателен смисъл?
Ами - на практика отказ от опознаването на света, отказ от търсене на обяснения, от съставяне на модели (разбира се, че всеки модел е несъвършен, както писа по-преди; нещо повече - всеки модел подлежи на съмнение и критика, той се нуждае от доказателство и перманентна проверка), именно защото религията претендира, че е дала "окончателното обяснение", и то за всичко - за произхода и края на вселената, за човешката история и за морала, за природните явления и живата природа.
Псевдонауките се стремят да правят същото - да заместват религията. Най-очевидно го правят различните крайни философски теории (сред които и марксизма).
Затова казвам (с пожелание), че религията е минало (колкото ще дълго да има рецидиви) - понеже разумно същество, което престава да търси истините за света, обективните истини, които не зависят от това дали тези истини му изнасят или не, такова същество доброволно се отказва от положението си на разумно.
Вяра + институции = конкретна религия
Тя не иска доказателства, тя се самопостулира.
Тя не търпи съмнения, тя изисква послушание.
Тя едноверемнно поставя разума в зависимост от божия произвол, но и го изнася в ЦЕНТЪРА НА ВСЕЛЕНАТА, в привилегировано положение (ако е послушен на божията воля). Даже в ЦЕНТЪРА НА ЦЕНТЪРА на вселената. Тоест - в центъра на вниманието на Бога.
Освен че в тази позиция няма действително смирение (а велико самомнение, че хората са обект на жив и и зключителен интерес от страна на бога), тя е и краен субективизъм, както и изопачаване на досега становената структура на вселената, която няма "център" дори в преносния, както се има предвид, смисъл.

Може би в миналото, при сравнително безопасни технологии, чието въздействие върху околната среда е горе-долу безобидно, то дори в наше време религиозният мироглед подтиква хората да употребят тези технологии въз основа на грешни представи за света (света извън чисто човешките взаимоотношения) - директен път към катастрофа. Силата на възможностите е надраснала осъзнаването на последиците. Но дори недоосъзнаването, базирано върху научен подход и съответния морал на ИСТИНСКО, нерелигиозно смирение, това недоосъзнаване е по-добро от верското тесногръдие.
Особено по отношение на сегашните световни вероизповедания. Спомни си коя е първата им повеля: да нямаш друг бог, освен мен (в разни варианти тази заповед присъства навсякъде). Тоест - да нямаш свободно мнение.

звук от плясък с една ръка - шамар