Ще започна от средата.
Нямах предвид мутанти, загатнах за това, че вредите причинявани от радиоактивност са се и са преувеличавани по политически причини. Този демон да страха е изтърван през 50-те години и въпреки, че фактите говорят срещу Линейната хипотеза за вредите те се премълчават и днес, например в някой области на Иран, в които фоновата радиация е със стойности надвишаващи "опасните" дози, всъщност средната продължителност на живота е по висока от останалите райони в които фонът е по нисък. Ситуацията около Чернобил също навежда на подобни мисли, мутанти там всъщност няма, природата се е възстановила бързо (ако изобщо може да се каже, че е засегната) и всъщност популациите се развиват по добре (може би защото е слабо именно човешкото присъствие в района). Това са малкото мракобесни мисли, накарали ме да мисля, че едно катастрофално събитие би довело до преоценка на широтата с която една непопулярна днес технология би започнала да се използва в бъдеще.
Както бе указано причините за Катастрофата са посочени в предходната глава на цитираната история, тази глава на свой ред пък се намира в предишния том, който съм загубил някъде... Та причините може да не са били в безконтролни експерименти.
По важното в текста ми бяха Комбайните, това са прости механизми способни да извличат разпръснатите по принцип вещества (един тон гранит съдържа няколкостотин килограма силици, малко по малко алумуиний, желязо, никел, платина...почи цялата менделеева таблица и...черешката на тортата, такова количество делящ се материал (уран), енергията на което е достатъчна за преработката и сортирането на всички вещества в този къс скала + допълнително, за тези които си поръчат). Подобни механизми могат да бъдат направени и днес, обаче са закриваща технология "удряща" много индустрии, най важното обаче е , че подобна технология ще удари международното разделение в добива на суровини...
Да, подобна технология би довела и до разселване в космоса, то пък е засегнато в следващата глава, която не съм цитирал.
Относно хаосът породен от подобно развитие, ами, ще перифразирам Иван Попов, който перифразира Милорад Павич - бъдещето е в онази посока, в която нашите страхове нарастват най силно.
Резултатът от политическото влияние на екодвиженията е обратен на декларираните от тях цели, днес те се явяват повече стожери на статутът, проектираните от тях визии за това как трябва да се развиват технологиите, погледнато обобщено, са за това да се запази структурата на производство и потребление в днешния им вид. Тук няма да се въздържа да използвам непопулярни термини и ще кажа, че екодвиженията са едни ретроградни буржоазни движения за запзване на обществото такова каквото е (по крайните движения са и за запазване на природата такава каквато е, т.е. те отричат еволюционните процеси, които се извършват в биосферата).
Сега ако се върнем на модела ти, по съм склонен да мисля, че при така описаното развитие (гражданска война, последвана от близка и далечна международна намеса), някои положения биха били по различни. Например въоръжените сили не би трябвало да имат такава структура, за наборни и подобни служби и дума не би могло да става, също и за министерства на отбраната и/или върховни главнокомандващи. Според мен след подобно развитие армия просто няма да има, нейните функции биха могли да изпълняват доброволни самоорганизирани...хм, клбове по интереси, например клуб по стрелба, артилерийски клуб, клуб на любителите на авиацията. какво предимство би донесла подобна неструктурирана йерархично организация на отбраната. Първо външен наблюдател няма да има никаква възможност за анализ на боеспособността на подобни сили, например няма да знае броя на артилерийските системи (самите те не е задължително да бъдат с качествата на днешните, за какво една цев на оръдие трябва да зидържа на 100 изстрела например, след като и днес едно оръде може да стреля максимум два-три пъти преди да бъде унищожено, аможе и изобщо да не стреля...така може да се правят изключително бързо и в изключително големи наличия оръдия от железо-бетон например с капацитет един изстрел). Второ липсата на координиращи звена, по които евентуалния противника да може да нанесе обезглавяващ удар, прави системата по устойчива като цяло, информацията от хода на евентуалната война може да е достъпна до всеки, така всяка малка група може да взема съответните решения самостоятелно.
Една такава структура на въоръжените сили би могла да окаже влияние на структурата на самото общество. Пътната инфраструктура може да се изгражда с доброволния труд на различни участници, например всяка община ще е заинтересована да изгради пътища за себе си и да ги свърже с тези на съседни общини, ако се върнем назад в собствената ни история по подобен начин са строени крепостите по време на Първото българско царство, ако си ходил в Плиска забележи знаците поставяни върху различните участъци от крепостната стена, тези знаци показват кой участък от стената от кой род е бил изграден, може дори това да означава, че поставилия знаците е изпитвал някаква гордост от постигнатите резултати...
Не съм и привърженик на това, че изборите са задължителен елемент от демокрацията (поредната ми мракобесна идея), както и партийността, например общото управление може да се осъществява чрез резултати от дискусии между групи по интереси, самосформирани около някакви проблеми (самите групи по интереси може да не се сформират на демократични принципи, но е възможно в многообразиито си да не изключват структури подобни на демокрачните).
Е, това за сега за по реалистичния и близък Хикс.
Моя уеб стр. в профила.
|