хайде сега, недей да ми обясняваш разликата анархизъм - анархия.
на краставичар - краставици...
от двайсет години търся нещо като лична политическа идентичност и съм наясно с нещата, които ми допадат като философия.
и към този ми етап на осъзнаване те са:
1. Метафизика: Обективна реалност (не зависи от желанията и стремежите на разума)
2. Епистемология: Разум в трактовката на Джон Лок
3. Етика: Личен стратегически интерес (най-общо: да се държиш с хората свястно е печеливша стратегия, защото така стореното добро има вероятност да ти се върне; обратното поведение свежда тази вероятност до нула СЪС СИГУРНОСТ)
4. Политика: класически либерализъм, либертарианство, анархизъм (либерализмът като икономика; либертарианство като приемлив модел на институцията държава; като идеал - анархизъм, за какъвто все още не виждам технологични и личностни условия, тъй като нито техниката е достатъчно напреднала, нито интелигентните хора са повече от половината на населението, нито съществува ясен обществен култ към просвещението и нагласата да се стремиш към състоянието на свръхчовек по Ницше)
---------------
напомням - според Ницше обществото на свръххора е несъвместимо и с най-малкия полъх на робство и несвобода! Поне аз така съм го разбрал
---------------

анархистичното движение като такова обаче ме смущава със сингуларността в представите си как именно да функционира анархофедерацията на индивиди и свободни комуни. Тревожи ме превъзнасянето на работническата класа като фактор и презрението към интелигенцията, макар то да не безоснователно (пример: виж ги само интелектуалците ни от рода на Недялко Йорданов и Андрей Пантев). Но пък с две ръце се подписвам под принципа, че "анархистите са скептични по отношение на религията"!

колкото до марксизма... сега, след като поразрових библиотеката, съм принуден да призная:
ДА, ПРАВИ СТЕ, марксизмът е оказал огромно влияние върху съвременния капитализъм. И това влияние е: ебал му е майката. Защото социализмът, логически завършен от Маркс като доктрина, унищожи либаралните ценности и индивидуализма, изворите на западната цивилизация.
А социализмът е робство - нещо, забелязано още през ХІХ век.
Нещо повече: след като прилагането на марксизма е довело до фашистки, болшевишки и нацистки режими, това означава, че марксизмът по същността си Е фашизъм-нацизъм-болшевизъм.
През февруари 1941 г. Хитлер гордо заявява, че национал-социализмът и марксизмът в основата си са едно и също.
(някой ще каже - демагогия. Нека е демагогия, добре. Но защо тогава използва именно ТАЗИ демагогия? Защо не търси и не изтъква близостта на нацизма с други доктрини?)

Така че, това, от което всички са възмутени у САЩ, то е последиците от прилагането на социализъм (сиреч марксизъм) в икономиката и обществения живот.
И макар че повечето марксистофили ще рекат, че социализмът (и комунизмът) са били извратени, че практиката е отстъпила далеч от идеала си...
ами, за обикновен привърженик на социализма е простимо да вижда в идеала си САМО крайните цели. Обаче ПОЛИТИЦИТЕ, тоест тези, които прилагат на практика социалистическите идеи, са длъжни да гледат на социализма не само като крайни цели, но и като средства за достигането на тези цели. А средствата на социализма са насилствени по природа. Ключовото понятие - планова икономика - вече е източник на потисничество. Имплантиране на плановост в либералната кап.икономика пък поражда монополисти, руши конкуренцията, а именно от гледна точка на конкуренцията е по-изгодно един фабрикант, да речем, да се грижи социално за работниците си, така че и децата им да идат да бачкат при него, защото от малки са свикнали с професиите на бащите си. Превръщането на капиталистическите практики в чудовища е именно вследствие на отказа от либералните идеи, загърбването на индивидуализма, а естественият враг на либерализма е социализмът. Защото монополиите не възникват спонтанно, а с благословия или при бездействие на държавата (което си е чист социализъм), възникват в ущърб на конкуренцията поради зле скалъпено (или умишлено престъпно конструирано) законодателство. Това е установено още през 30-те в Америка. Изводи обаче не са направени. Мързеливите повече обичат плановата икономика.

и така, да повторя:
социализъм = робство
марксизъм = фашизъм (комунизъм, нацизъм), понеже като теория не струва, затова се е обърнал към социално инженерство. С колосални последици за света (тук, подчертавам - ПРАВИ СТЕ, аз сгреших). За съжаление.

звук от плясък с една ръка - шамар