|
Не експлозийка, а имплозийка, бе батка, за това се моля. И не става въпрос за честитки и пожелания, а за обективно логичен ход на събития, които са неизбежни според мен и за които има много индикации и стават все повече.
Обясни, ако обичаш, какво е това леймър? За пръв път чувам. Виж за лузъри съм се наслушал...
Ето едно откъсче от интервю с Пелевин, включено в следващата Тера фантастика:
- “Червената течност” вместо кръв и разни други евфемизми при вас са пародия на политкоректността. Според вас в кои случаи политкоректността и произтичащите от нея лингвистични илюзии са оправдани и кога изглеждат комично?
- Аз мисля, че политкоректността е оправдана, когато позволява да се съхрани човешкото достойнство. Когато от нея се прави фетиш и национален култ, това е някак смешно.
На никого не е нужна лингвистичната “He-or-shema” като в Америка, но на всяко общество, където редом живеят различни нации, не би попречил известен минимум клишета на политкоректността. Американците всъщност са много практични хора. Те са въвели политкоректността, защото мигновено създава формален мост през емоционално заредения батак. Назовете негъра негър и над вас ще надвисне частица от вината за робството. Назовете го афроамериканец - и спокойно можете да го уволните от работа.
Политкоректността създава ясни правила, опирайки се на които може да се избегне двусмислеността, макар сама по себе си политкоректността да е много двусмислено нещо. Същността на политкоректността е - обществен договор в максимално сбита форма. Тя е удобна, защото икономисва време и сили. Може би на това трябва да обучават в училище.
- Основните предмети, които преподават на младите вампири, са разговор и очарование - дискурс и гламур. Защо смятате тия думи за ключови за съвременното общество?
- Защото са точно такива. Гламурът - това е скритата идеология на обществото, което се обявява за постидеологическо или наема технолози за разработване на потьомкиновски идеологии. Ролята на агитпроп при гламурната идеология изпълнява рекламата - аз писах за това още в “Generation P”. А дискурсът е чарът на духа, единствената форма на гламур, достъпна за лица с отложена социална реализация.
Между другото, да кажа, че думата “лузър” ми се струва неполиткоректна. По-добре е според мен да се използва абревиатурата “ЛОСР” или “ЛСОСР” (от “лица с отложена социална реализация” - бел. пр.). Вампирите по тоя повод казват така: ако гламурът е секс, изразен чрез пари, то дискурсът е секс, който не достига, изразен чрез пари, които ги няма.
Може да се каже, че гламур и дискурс приличат на синус и косинус (от думата sin – грях [англ.] ) - струва ви се, че между тях има разлика, но това е просто фазово изместване. Естествено е вампирите прилежно да изучават тези два предмета. Те във всичко трябва да са една стъпка пред хората.
И още:
- Вашите вампири разбиват традиционните представи за тия същества от митовете и литературата. Това не са кръвожадни чудовища, а най-висшата брънка след Бог на земята. Дейността им прилича на "млечно животновъдство" - те не убиват хората, а ги доят. Да си поиграете на Брам Стокър с всякакви ужасии - нямаше ли за вас подобна съблазън?
- Струва ми се, че моите вампири са много по-страшни. Ужасиите могат да са от всякакъв вид. Има такива, към които са ни приучили от детството и ние просто не ги забелязваме. Според мен е трудно да се измисли нещо по-страшно от съвременния град. Какво е градът? Място, където хората живеят поради това, че много от тях вече са умрели там. И още - градът е фабрика за пари. За кого обаче работи тази фабрика? Даниил Андреев би се съгласил, че едва ли за човеците.
Хората даже смътно не проумяват силите, които управляват живота им. Те не разбират смисъла на своята еволюция. Това, което се нарича “прогрес”, принизи човека много по-ниско от живеещото на свобода животно. Начинът на живот на зверовете - да ядат екологично чиста храна, да живеят в най-подходящите за организма климатични условия, много да се движат и никога за нищо да не се вълнуват - днес е достъпен единствено за оттеглилия се от бизнеса милионер. А обикновеният човек цял живот работи, изплезил език от умора, след което умира от стрес, успявайки долу-горе да се разплати за бърлогата си в бетонния мравуняк. Единственото, което може, е да пусне своите деца по същия кръговрат.
Градът - това са много такива истории, подобни една на друга. Когато смазващата безсмисленост на тоя живот вземе превес над страха от смъртта - започват войните. Когато превес вземе страхът от смъртта, настъпва мир. Ето на такава люлка живеем и това е нашето всекидневие. “Дракула на Брам Стокър” гледаме единствено за да си отдъхнем и малко от малко да се разсеем.
Такава ми ти една веселба...
|
Re: Лукяненко за САЩ [re: sinsky]
Re: Лукяненко за САЩ