Не ми е мило. Грубо е да се изразяваш така, прощавай, изненадан съм.

Пак повтарям - дивотиите на руснаците (ох, колко сме обобщителни, леле) не оправдават дивотиите на американците (по-точно техните управници и армията, която в САЩ не събира най-добрите представители на т.нар. си нация; руската армия поне дава що-годе представителна извадка на обществото си) и обратното.
Все пак - на фона на Русия Америка изглежда по-добре.

Поетът, починал от туберкулоза - съжалявам. Само че това е камък в градината на сръбската държава, да мрат хора от туберкулоза е характерно за страни от Третия свят.

Не, Генерале, не ми е мило. Болеше ме. Не съм живял в Америка, за да ме трогва толкова. Но в Русия и Украина съм живял и ме е яд за варварщините, вършени "под знамената" също толкова, колкото ми е мъчно за българските ни простотии. Аз харесвам руснаците. Мразя и се боя от някои техни горе-долу общи черти и нагласи към околния свят. Харесвам и българите, естествено - повече. И също така повече съм отчаян от българщинията.
Няма за какво да ми е мило, Генерале. В Русия - бомби, тук - лекарски грешки и безразличие.
Няма за какво да ми е мило.



------------------
Западните покрайнини - не ме е еня за тях. Както и за Македония. Защо трябва да съм загрижен за ХОРА, които при индивидуално разглеждане няма да харесам и една десета от тях? Същото важи и за Каспичан, София, Москва и Париж от щата Тексас. Напоследък все повече и повече се отвращавам от стадните идентификации.
ЗАщо, след като съм българин, съм задължен да харесвам и да съм загрижен за ВСИЧКИ българи? Опитът ми подсказва, че повече от половината, меко казано, не ми допадат.
-------------------

Но колкото и да не харесвам хората, не ми е мило, когато се избиват. Просто ащото избивищати по определение са по-гадни от избиваните. Не винаги. И само статистически.
Не ми е мило.


мисля, че участието ми в разискванията по темата приключи. Благодаря за вниманието

звук от плясък с една ръка - шамар