Напротив, "губенето на време с останалия свят" е единствено правилната стратегия за САщ. Като се поºне от това, ºе в останалия свят има повеºе нефт/въглища/програмисти/питейна вода и пр., отколкото в щатите и се стигне до необходимостта да се предотврати поемането на контрола над тези ресурси от потенциален конкурент. Превантивна работа сред подрастващите, както казваха навремето инспекторите от Детска педагогиºеска стая като обикалха уºилищата. Лукненко разбира това и надава вопъл на възмущение и аз съм напълно съгласен - не е приятно да е ºустваш енергиен или какъвто и да е там друг придатък на някоя империя.

що се отнася до политиºески/хуманитарните и икономиºески мотивираните действия - сравни мащабите на намесите в Руанда и Çгославия от една страна с тези в Бл. Изток - разлика от земята до небето. Не отриºам хуманиратните им действия, но не бих ги сравнявал с интереса за насъщния.

И последно - империите изглеждат ºудесно на картите на фентъзи романите. Понякога може дори да свършат някое добро дело, напр. да те пазят от разбойници по друмищата, но когато разбойниците свършат, самите империи се превръшат в разбойници.

ПС Сега се сетих - неговия утопиºен идеал съм го срещал някъде из фантастиката. Беше роман и идеята беше, ºе бавното пътуване между звездите предотвратява завоевателните войни, но ако ти се иска, винаги може да се каºиш на кораб, на който да проспиш 30-50-1000-... години и да идеш в свят, който ти харесва. Не помня нито заглавието, нито автора. Но наскоро ºетох и нешо друго - там колонистите си бяха построили Утопия, обаºе децата им не я харесаха и след две поколения Утопията се разпадна, защото те се каºиха обратно на кораба и се върнаха... Това последното се споменаваше между другото в "Поларис", с който Джак МакДивит спеºели "НебÇла" за роман миналата година....

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите