Да, още повече, че в романа той тепърва ще достигне фазата на самосъзнание и осмисляне на своя agenda. Но все пак идеята на романа е не да се покаже процеса на съзряване на някакъв ИИ - това все пак е второстепенен герой, - а на какво е способен в ръцете на "лошите". И оказва се, че е способен да си формулира целите със скоростта и "тъпотата" на човек, т.е. полза от него никаква, като се изключи известен контрол над комуникационния ресурс и правата за достъп. За което все пак не е нужен чак ИИ. Това ми е възражението, макар да не съм го изказал в развита форма.

It takes 46 muscles to frown but only 4 to flip 'em the bird.