Съдържание
Този роман е с претенцията на научен (техно-) трилър. Идеята е следната: на научна конференция в Балтитмор посветена на квантовите компютри, отразяващият събитието английски репортер Натаниел Вирго, се среща с един от участниците, който му дава диск с нещо на него и обещание за интервю, в което ще разкаже за някои събития в развитието на КК, които не са общоизвестни. По-късно този учен е убит, а Натаниел се превръща с основен заподозрян, а на всичко отгоре и започва да бъде преследван (вече в Лондон) от мистичен убиец, който ликвидира други хора имащи нещо общо с КК. Натаниел дава диска на свой познат, компютърен специалист, който му казва, че на диска привидни няма нищо, но той имал някакви съмнения, че нещата не са такива, каквито изглеждат. Изглежда има някаква тайна, която някои хора не искат да излезе наяве. Бягайки от убиеца, Натаниел изпраща семейството си в Куба (красива съпруга и дъщеря, която е загубила единия си крак, но макар и с протеза продължава да се състезава в състезания за инвалиди и ги печели на спринт!), а сам заминава за Щатите, за да разплете каквото има да се разплита. Още по пътя обаче научава, че семейството му е отвлечено (а по-късно и жена му ще бъде убита показва, докато разговаря с нея по телефона). В крайна сметка се оказва, че в историята са замесени хора на високо ниво: виден бизнесмен, шеф на голяма фирма, доставяща хардуер и софтуер по държавни (разбирай военни) поръчки плаща големи суми на българин суперпрограмист и неговата помощничка, програмистка от Правец (и двамата пребиваващи легално в Щатите) за достъпа по квантов генератор на далекодействие. Това е т.н. ефект entanglement (квантово далекодействие или както предложи zaphod в клуб "Физика": вплитане), при който две свързани квантови частици променят състоянието си синхронно и практически мигновено (без забавяне), което позволява (според автора) да се променя от разстояние състоянието на някакъв софтуер (примерно). За целта в отдалечената система трябва да има приемник на промяната, което именно осигурява бизнесмена, като инсталира „подходящият” софтуер, където трябва. Това на първо място му позволява да стане много богат (чрез манипулиране на показателите на компаниите конкуренти на неговата), но съдържа много повече възможности. От тях се възползва неговият шурей, който е някой да е друг, а държавният секретар на Щатите. Той има много по-мащабни намерения с много по-глобални последици, защото желае да стане президент. Комбинацията е следната: с помощта на генератор на квантово далекодействие се променя от разстояние управляващият софтуер на няколко на брой самолета, пристигащи в Щатите, като се създава впечатление, че се повтаря сценария от 11.9.2001 със самолети-камикадзе, които имат за цел да се разбият в големи населени места на Щатите. Това принуждава Президента да приложи собствената си директива (тя е реалност) за сваляне на такива самолети от изтребители. Но… НО… комуникациите на Белия дом се подслушват и фаталната заповед е записана (сякаш би могла да остане скрита), за да може след време Президента да се изкара като виновен (1) че не е обърнал достатъчно внимание на квантовите компютри и в частност кв. криптография и (2) че е издал нареждане за убийството на американски граждани. След неизбежния скандал следва смяна на Президента със държ. секретар, който междувременно се държи подобаващо и по държавнически. Има известно нагнетяване на напрежението, когато в третия самолет, който трябва бъде свален (той идва от Куба, сякаш Щатите поддържат полети до тази страна, което не е вярно) се оказва, че лети дъщеричката на Нат (жена му вече е убита, а дъщерята се изпраща в Щатите, за да се окаже натиск върху Нат, който отказва да предаде диска). В крайна сметка Нат разкрива истината: няма никакъв кв. генератор на далекодействие – той намира кутията с устройството в кабинета на поредния убит учен и в тази кутия няма нищо особено. Това се оказва логично, понеже след като човек може да инсталира какъвто си иска софтуер и хардуер на важни места (в това число комуникационната система на Белия дом – за да стане тя подслушваема), той няма нужда от фокуси като квантово далекодействие – нали всичко и без това е под негов контрол.

Оценка
Книгата е много разочароваща – авторът действително е журналист, специализирал в отразяването на научни събития и има ред статии на тема квантови компютри и квантова криптография, но той всъщност разказва много малко за идеите и постиженията в областта, при това вместо да използва онова, което реално е постигнато или би могло да стане в отн. недалечно бъдеще, се занимава с неща, за които е доказано, че не могат да се използват по описания от него начин (напр. знае се, че далекодействието не може да се използва за предаване на информация, понеже става мигновено, а теорията на относителността – която считаме за вярна – постулира макс. скорост на разпространение – тази на светлината). Още по-разочароващо е това, че в крайна сметка всичко се оказва мошеничество (което от друга страна е съответства на реалността, защото квантови компютри наистина няма, вкл. и описаните генератори на кв. свързани частици). По същество книгата е едно преследване из Лондон и Щатите на Натаниел от българската програмистка-убиец и разказа за схемата на държавния секретар да завземе властта. Всичко е описано сякаш няма системи за контрол и се развива в празното пространство. Някои неща будят недоумение (защо трябваше дъщерята на Натаниел да е еднокрака, например?). Започнах да я чета – признавам – леко настръхнал с приятно очакване, защото и криптографията и компютрите са неща, които продължават дълбоко да ме интересуват. Но… постепенно охладнях и накрая я дочетох просто заради нетипичната българска връзка – двама от главните герои са българи и авторът явно е използвал свой приятел българин да му поразкаже някои неща от първа ръка. Макар да са откровено отрицателни, те все пак не са показани като (пълни) идиоти, което обаче е много малко като основание за превеждане на тази лишена от научна интрига и художествени качества книга.

It takes 46 muscles to frown but only 4 to flip 'em the bird.