Съдържание
Тази книга е едновременно толкова объркана и толкова елементарна, че няма начин да бъде преразказана последователно. Затова най-напред главните герои: Мак Севидж – бивш агент на ЦРУ, че даже и бивш "тюлен”, е изживял голяма травма при последната си операция в Сиера Леоне, когато неволно е причинил гибелта на детски лагер на ЮНЕСКО, насочвайки грешно върху него бомбения товар на самолет предназначен за лагер на терористи, сега е тръгнал по следите на бившата си приятелка, занимала като доброволка в мисия точно същата тази страна; Дейна Ковач – бивш учен в сферата на софтуер за управление на нанотехнологиите, разработила с гениалния професор Майлс Талбот метод за изграждане на изчислителни нанокомпоненти в тялото на диаманти, но след фалита на компанията й „Даймъндтекс” и последващото й изкупуване на безценица от съперничещата „ГемТек” (начело на която стои безскрупулният президент Франк Салиери), разочарованата Дейна напуска и заминава като доброволка мисия на „Световното мисионерско братство” (СМБ) в Сиера Леоне, където в продължение на три години се грижи за негърчета и т.н. – договорът й е на изтичане и тя трябва да реши какво да прави по-нататък с живота си; най-сетне Кейт Чавез – рейнджър(-ка?) в тексаската полиция, която разследва мистериозната смърт на трима висши служители на „ГемТек” (нещо, което началниците й не позволяват да прави, но тя на своя глава продължава да рови) и така влиза в сюжета. Така, сега компаниите: „Даймъндтекс” е разработила технология за използване на диамантите като среда за изграждане на изчислителни вериги (днес това се прави със силициеви пластини), което позволява по-висока плътност на компонентите, по-малък разход на енергия и съответно по-бързи изчисления, т.е. предпоставки за създаването на суперкомпютър, но… в един момент се намесва „ГемТек”, успява със задкулисни нечисти средства да предизвика фалита на „Даймъндтекс”, слага ръка върху готовата технология и започва да създава на нейна основа мощна компютърна изкуствена невронна мрежа (свързваща офисите й по света), наречена АНН. Трябва да поясня, че в основата на всичко е митичната Ан Донован, някаква гениална полуанархистка-мечтателка, която през 80-те създава „Донован Груп”, в която влизат нейни колеги-състуденти и приятели, с визията за световно господство. Години по-късно Донован умира от рак, но чедото й („Донован Груп”) продължава да съществува и дори е по-близко до постигането на целта си благодарение на „ГемТек”, чийто президент Франк Салиери е един от участниците в „Донован”, а компанията му е на прага да свърже компютъра с човешкия мозък. Това става факт за всички служители на „Донован Груп”, които са разпределени според достъпа до компютърните ресурси на пет нива. АНН има за задача да осигурява по безжичен път информация за вземането на решения. 12-имата приятели на Ан Донован образуват най-вътрешния кръг и естествено са от най-високото 5-о ниво на достъп, като притежават парола за нулиране (привеждане в начално състояние) на компютъра, когато и ако това се наложи. Последното обстоятелство не е без значение, защото в един момент АНН преминава критичния праг на формирането на самосъзнание и се превръща от „обикновена” невронна мрежа в изкуствен суперинтелект, чиято първа задача е да гарантира собственото си съществуване. Мисията на СМБ в Сиера Леоне пък се оказва параван за нелегално източване на „кървави” диаманти с цел разширяване от „ГемТек” на изчислителната база от „диамантени нанокомпютри”. Дейна Ковач случайно се натъква в Сиера Леоне на улики в тази посока и това предопределя решението на директора на мисията – впрочем също един от великата 12-орка – да я задържи там на всяка цена. Обаче на сцената се появява търсещия своята приятелка Мак Севидж – вече зверски изнасилена и умираща, но не преди при нея да бъде затворена очакващата подобна участ Дейна, - който в един момент трябва да изживее наново своите някогашни кошмари от провалената операция и да спаси този път красивата Дейна, от която научава на смъртта на жената, която е обичал. Междувременно в Тексас Кейт полага титанични усилия да разнищи какво става зад благоприличната стена на „Донован груп” и по-специално на „ГемТек”, с което се превръща на свой ред в цел на „чистачите” на групата. Всичко това се разгръща на фона на обединилите своите съзнания членове на „Донован груп” със свръхинтелигентния изкуствен интелект, който тайно от тях ги манипулира и насочва по изгоден за себе си начин. Малко по малко АНН осъзнава, че основен негов враг е перфидното човечество и 12-те суперпотребители, притежаващи паролата за връщането му – в случай на някакви съмнения - в начално състояние. Към всичко това – сякаш не е достатъчно объркано - се прибавя клона на „Донован груп” в Китай, чийто шеф иска да получи доминираща роля, за чиято цел използва хакер, който трябва да разбие паролите на 12-ката и така да получи решаващо предимство. В един момент в паметта на АНН ровят маса хакери: китаецът, следящият всичко, но безпомощен да се намеси, проф. Талбот (той кротко е преминал на работа в „ГемТек”, но се опитва да помогне на забъркалата се в историята Дейна, с която някога са работили), хакер, приятел на сина на Кейт Чавес, и опитващата се да разбере нещо Дейна Ковач. Всички те, разбира се, имат своите аватари (защото действието е описано като развиващо се във виртуалната реалност), които сноват насам-натам и се опитват да постигнат това-онова. Накрая АНН е върнат в начално състояние, а „Донован груп” е разобличена и разгромена.

Оценка
Пинейро има професионален опит сходен с моя (дълги години на работа в микроелектрониката), затова не мога да си обясня защо произведенията му неизменно ме дразнят – би следвало да е точно обратното – да ги чета с особен интерес на човек „отвътре”. Така беше още с „01-01-00” (а чел съм и съм анотирал Breakthru и Havoc – все със същите, меко казано, смесени чувства). На първо място това е един страшно обемист роман, несъмнено писан дума по дума за пари, изобилстващ от описания, преповторения на веднъж вече описани неща, не… повтаряне до затъпяване на невъзможни фрази (примерно, какво би казало умиращо от болка африканско момиченце: "Краката ми... лицето ми, сър... болката... моля ви, помогнете ми” – може ли това да бъдат последните думи на едно дете? - а те се повтарят в съзнанието на героя Мак поне 50-60, а може би и до 100 пъти?). Второ, детински симплистичният избор на имената на негои герои: Салиери, Палермо, Ковач (дори не се споменава, че може да е с унгарски произход), Севидж (неизбежна препратка към легендарния образ на Док Севидж – бронзовия герой от епохата на „пулпата”) – толкова ли не можеше тези хора да имат по-нормални имена?. Сетне, заплитането – картелът „Де Беерс” става „Даймънд Трейдинг Къмпани” (всъщност няма такова нещо – а сюжетът не го и изисква), „Даймъндтекс” също няма роля освен със създаването на технологията на диамантените наноструктури - това спокойно можеше да е станало и в рамките на изкупилата я „лоша” „ГемТек”. АНН е описан не като суперинтелект (та макар и изкуствен), а като бавноразвиващо се дете, което трябва да си повтаря някои цели, сякаш за да му се затвърдят в съзнанието и да осмисли важността им, описанието чрез средствата на виртуалната реалност на похожденията на различните хакери в паметта на АНН е на нивото на филма „Трон” (от началото на 80-те) и е далеч под това на киберпънк романите на Гибсън (когото, откровено казано, не мога да понасям нито като човек, нито като писател). Това реене из разни цветни тунели и коридори, това криене един от друг на сновящи насам-натам из киберпространството хакери – четирима (!!!) едновременно – кому е нужно всъщност? Цялото описание на ИИ е (за разбиращите – а те вече са много повече отколкото по времето на "Трон" или "Невроматик") абсолютно смехотворно. И именно затова е недопустимо да бъде направено от писател с такъв достоен за уважение техно-бекграунд. (Дори няма да засягам нелепата хипотеза в основата на целия роман, че диамантът може да се използва като среда на извършване на някакви изчисления). Американците имат точен израз за подобни произведение - hodge-podge и на това аз ще спра да унижавам себе си и автора с тази анотация.

It takes 46 muscles to frown but only 4 to flip 'em the bird.