Съдържание
Край бреговете на Америка е открит потънал американски бомбардировач. Фотографът на свободна практика Крис е изпратен да направи снимки за агенция, предлагаща фотоматериали на различните издания. Той заминава с приятеля си Марк, наемат кораб и се спускат няколко пъти. Крис открива, че екипажът на самолета (скелетите са запазени, заради студените води в мястото, където е станала катастрофата) е с немски униформи. Мистерията се задълбочава, когато му се обажда мъж на име Уилсън, който пожелава да разговарят за находката. Скоро в хотелската стая на Крис е направен обир, оборудването му е повредено, негативите са унищожени. Появява се и Уилсън, който се оказва доста възрастен мъж с подозрително поведение – само разпитва и иска да види извадените досега снимки, но не е склонен много да разказва. Междувременно – още от самото начало на книгата – се развива паралелна линия на сюжета, в която се разказва за събитията около самия самолет. Оказва се, че става дума за амбициозна операция на германците от месец април 1945 (малко преди капитулацията на Германия). В отчаян опит да обърне развоя на събитията, Хитлер успява да мобилизира усилията на своите учени и те изработват прототип на мини-атомна бомба. Германците решават да използват пленен и запазен американски бомбардировач В-17, намират най-добрия си екипаж на бомбардировачи и организират полет до Америка. Идеята е да бъде заплашен Труман (той току-що е станал президент след смъртта на Франклин Рузвелт), че над Ню Йорк ще бъде хвърлена бомба с мощ, по-голяма от всички бомби, хвърлени над Германия от средна американска ескадрила. Натискът е Труман да капитулира и обяви война на Русия. Практически цялото действие (поне 80 % от обема на книгата) е посветено на подготовката и перипетиите в осъществяването на операцията, съмненията на германските учени в моралността на подобен акт, от който ще пострадат единствено невинни хора, в преценка на поемания риск, понеже типа технология, реализирана в бомбата поражда риска от неконтролируема верижна реакция, способна да обхвана огромен район, а не да се ограничи само до урана в бомбата. Както и да е, планът частично успява: самолетът не бива прехванат и Труман е принуден да обяви капитулация, но го прави в частна радиограма лично до Хитлер. Той е посъветван да постъпи така, защото американците знаят, че самолетът е в тежко състояние и ако не хвърли бомбата веднага, след няколко часа няма да има гориво, за да остане във въздуха. Точно така и става – след като получава от немското командване да не хвърля бомбата, защото американците са капитулирали, екипажът се вижда принуден да се пожертва над океана, защото разбира, че няма никакъв шанс толкова грамадна машина да кацне някъде незабелязано, а гориво за връщане естествено няма. Четири часа по-късно Труман се отказва от капитулацията, Хитлер се самоубива. Остава да се заметат следите и Труман възлага това на младия американски физик Уилсън, дал му ценни съвети за атомното оръжие, което германците може би са били в състояние да произведат. Идеята е никой да не може да разкаже с срама на Америка, а доказателството да изчезне. Свидетелите са или ликвидирани или сплашени да мълчат, но доказателството го няма – никой не знае къде точно е паднал самолетът. Когато той най-сетне е открит, Уилсън (той е останал жив) трябва да запуши устата на последните неудобни свидетели и да премахне веднъж завинаги самолета и прототипа на бомбата в него. Което ни връща в началото на описваните събития.

Оценка
Дебютен роман на млад писател, който според мен не се е получил. Прекалено голяма част от действието се развива в нацистка Германия, в терзанията на някои учени със съвест и на някои членове на екипажа с разбиране за морал. За нещастие самите подробности не са толкова интригуващи и читателят е провокиран да прелиства голям брой страници, четейки "по диагонала". Това, което става в наши дни, няма никакво значение за действието, стои като кръпка и не е ясно с каква цел е пришита – сюжетът спокойно може да мине и без фотографа и задачата на Уилсън да опази срамната тайна. Не само че мотивировката не е ясна, но самите герои не правят нищо особено – те като че ли съзнават, че са включени само, за да се вкара някакво подобие на елементи на трилър (защото в немската част такива няма). „Камъчето” е изплюто в почти в самото начало – не е ясно с каква цел - и авторът се е оказал без средство да натрупва напрежение, в невъзможност да създаде кулминация и абсолютно лишен от елемента на интригата.

It takes 46 muscles to frown but only 4 to flip 'em the bird.