|
ПИСАТЕЛЯТ ХРИСТО ПОЩАКОВ:ОХРАНАТА НА ФИДЕЛ КАСТРО ЩЕШЕ ДА МЕ ГРЪМНЕ!
вестник Над 55, №49, 3 дек. 2007, с. 14
Писателят Христо Пощаков е един от малцината български фантасти, които успешно се продават и в чужбина. Роден е през 1944 г. в Павликени, зодия Дева. По професия е машинен инженер. Дълги години е живял и работил в Куба. Има издадени около 130 разказа, преведени на над десет езика, и 7 книги, предстои му да публикува и осма. Пощаков е и един от тримата българи, поканени да участват в световноизвестната ежегодна френска антология “Утопия”, която получава стотици разкази всяка година, а публикува само десет. За ужас на завистливите си български колеги, Христо се движи в средите на знаменитости като автора на “Нощна стража” Сергей Лукяненко, Андрей Белянин, Ханс Хенрик Льойке и Уилям Дж. Мерисън, познава лично и доста от световноизвестните писатели в жанра. Откровенията си за трънливия път на славата и за своите известни и скандални приятели авантюристът от аристократичен произход се съгласи да сподели единствено с читателите на нашия вестник.
- Г-н Пощаков, вярно ли е, че сте започнали да пишете от скука, след един инцидент в известното кубинско кабаре “Тропикана”?
- Да, започнах да пиша научна фантастика през 1984 г., след като преживях мускулна травма в кабаре “Тропикана”, Хавана, където се подхлъзнах на кора от банан и трябваше да остана в леглото си месец, без да имам възможността да се обърна ни наляво, ни надясно. В тази страна изпълнявах длъжността “технически съветник” в проектантска организация, свързана с обекти в областта на хранителната промишленост - силози, мелници, бирени фабрики и т.н. След като изчетох всичката налична българска, испанска и английска литература, на петнадесетия ден взех една тетрадка и за останалите 15 дни написах 20 научнофантастични разказа. Първата ми книга бе в съавторство с Иван Хаджиев.
- Преживели сте сблъсък с бодигардовете на Фидел Кастро. Какво се случи?
- Фидел Кастро съм го виждал на две събрания, организирани от българското посолство в чест на тогавашния национален празник Девети септември, и съм стоял на 10 метра от него. Изумявала ме е неговата сладкодумност. Той е надарен от природата оратор, който можеше да задържа вниманието на тълпи от хора в продължение на 4-5 часа. Колкото до неприятния инцидент с бодигардовете му, една вечер пътувах с колата си по една от централните артерии на Хавана - Кинта авенида. По някое време видях в огледалото за обратно виждане примигване на светлини от фарове, което се повтори няколко пъти. Естествено, казах си: “Кой е този, който е тръгнал да задминава точно мен?”. И инстинктивно, съвсем по български, натиснах газта. След около минута усетих опрян в рамото си автомат “Калашников” - при този топъл климат обикновено колите се карат с отворени прозорци. Получих всички възможни псувни на испански език и нареждане веднага да спра встрани на пътя. Обърнах се и видях до себе си един разярен тъмнокож човек, който се бе изравнил с моята кола и ме подпираше с дулото на автомата си. Естествено, веднага изпълних нареждането, отбих встрани и спрях, докато покрай мен се източи ескорт от луксозни коли с тъмни стъкла, в една от които явно се намираше и Фидел Кастро. Сигурно от по-тежки последствия ме спаси фактът, че цветът на регистрационния номер на колата ми ясно показваше, че съм чужденец. Защото вече бях чувал за други инциденти, причинени от охраната на президента, вероятно изнервена до крайност поради многобройните опити за атентати спрямо него. След този неприятен случай половин час останах спрял на мястото си, облян в студена пот. Но мога също така да кажа, че обичам Куба като своя втора родина, в която имам приятели, оперирани от чувството на завист - нещо, което не може да се каже за българите.
- Близък сте с друга много одумвана личност - бившия собственик на някогашната модна агенция “Имидж” Пламен Митрев. Чувам, че през последните години той се е насочил към писателството и че книгите му жънат големи успехи в чужбина.
- Да, Пламен наистина е бивш собственик на бивша рекламна и модна агенция. Той е мой много добър приятел. Навремето беше натопен за някаква “афера”, което и досега му носи много неприятности. Това не му пречи да се изявява като най-добрия автор на фентъзи книги, независимо че използва литературни псевдоними като Лионърд Карпентър и други. В Русия има три издадени книги, в САЩ една. В България - около 14. Бих могъл да добавя, че в областта на фентъзи жанра той е най-продуктивният български писател и друг като него няма
- Въпреки безспорните си литературни успехи в чужбина, имате “славата” на един от най-мразените съвременни писатели у нас. Защо?
- Никой не е пророк в собствената си страна. В нашата родина хората се делят на такива, които могат, и на такива, които не могат. Неспособните се обединяват в гилдии, за да вредят на способните. Така нареченият примитив иска да превъзмогне себе си и понеже не може, се озлобява против този, който може. Но неможещият винаги е по-агресивен и иска да се изяви чрез плюенето си по можещите. Такива сме били винаги - гении на завистта, макар че това кой знае колко не ме интересува, но все пак ми е неприятно.
- В интервю пред електронното издание Knigi News издателят Юри Илков заяви, че добре познавате връзкарския метод и се възползвате от него, за да публикувате книгите си. Така ли е?
- Не желая да говоря за този случай, защото смятам въпросния човек за приятел. Но искам да поясня нещо: контактите с издатели и списания нямат нищо общо с връзкарството. Поради владеенето ми на три езика - испански, руски и английски - успях да осъществя контакт с шефовете на тези инстанции. Оттук нататък процесът е следният: изпращаш преведения на съответния език разказ или роман до съответния издател и чакаш резултата. Или го публикуват, или не. Европейските издатели не са толкова тъпи, за да не знаят какво да публикуват или какво да не публикуват. В този смисъл “неможещите” обикновено остават много огорчени.
- Познанствата ви с интересни хора като че ли нямат край. Друго име - руснакът Андрей Белянин. Какво ще кажете за него?
- По отношение на Андрей Белянин мога да ви кажа, че той е един от най-продуктивните руски фентъзи автори. Общият тираж на издадените му 15 книги превишава три милиона и половина екземпляра. Не обича писателските съюзи и не е член на никой от тях, както и аз. Живее в Астрахан, където построи църква в памет на загиналия си син. На български език е издадена книгата му “Багдадският крадец”, която за разлика от Русия (и за съжаление), у нас не се радва на големи продажби, защото поради дългогодишната политика на нашите издателства тук беше наложен култ към американските автори, които не винаги са най-добрите в света.
- Сред братушките се говори, че сте с аристократичен произход, потомък на княз. Истина ли е?
- Да, аз наистина съм потомък на киевския княз Радион, който през 17-и век се преселил на българска територия и останал завинаги тук. Причините, поради които го е направил, не са ми добре известни. Знае се, че е постъпил като монах в Гложенския манастир, но не удържал на чара на българската си прислужница Мария, вследствие на което тя забременяла, размонашили го, направили го поп и му дали епархията в селата Острец и Ново село, Троянско, днешен град Априлци, където се сдобил с още две деца. Наследниците му са борци против турското робство и имената им след Освобождението са изписани върху паметници поради това, че са загинали от мъченическа смърт. Например хаджи поп Михо, комуто е била изскубана брадата и е набит на кол. А също и Радион Михов Радионов и Никола Дабев, обесени на площада в Севлиево през 1876 г. Прекият потомък по мъжка линия на княз Радион е световноизвестният цигулар Йосиф Радионов, който живее в София.
- След Десети ноември Партията престана да налага своите писатели, докато вие все повече печелите популярност. Има ли прояви на завист от тяхна страна?
- Бившите номенклатурни писатели на фантастика, колкото и за учудване да е, бяха добри за времето си. Отделен е въпросът кого допускаха за публикуване и защо. Всички те в днешно време са или покойници, или едва кретащи и не вярвам да ми завиждат. Проблемът е в новата неосъществена писателска генерация, която има достъп за изява в интернет пространството.
- Вие бяхте редовно оплюван по интернет форумите. И то така, че трябваше да заплашите някои от най-просташки изявяващите се ваши “почитатели” със съд...
- В момента българските интернет форуми са окупирани главно от неможещите и във времето на свободния онлайн обмен на информация е трудно да се направи нещо по въпроса. Неможещите винаги ще плюят по можещите. Ще се обединяват в малки групички, както са го правили досега, за да изявят собствената си незначителност, но с претенциите да се чувстват като герои в интернет пространството. Това им дава усещане за сила или за някаква имагинерна значимост на собствената им гадна същност. Те се мислят за недосегаеми, но не е точно така. Със съвременните средства за комуникация всеки може да бъде поставен на подобаващото му място. Това са толкова подли и нищожни личности, че дори се крият под псевдоними (никове). Навярно целта е този, когото са оплюли, да не ги открие и да не им залепи няколко шамара, каквито заслужават. Но накрая ще си го получат!
Сабина МАРИНОВА
Проблемът не изчезва в мига, в който си изтървеш нервите.
|
Пощаков, ОЛЕ!
