Аманда Хемингуей ми допада като автор - създава собствена атмосфера в книгите си (може би само "Тамзин" на Бийгъл ми е близка като усещане). Фабулата не е потресаващо новаторска, но поне до тук (50-та страница на втората книга от трилогията) няма банални повторения. Допадна ми и как преводачката Невена Кръстева е пресъздала архаичния говор на един гоблин - липсват обичайните турцизми и тежки архаизми, стила и речника са само 100 години назад, но пък са хомогенни, както би трябвало да е речта на истински герой.

TANSTAAFL