Аз присъствах на Таласъмията, но от събота на обяд. Какво е било преди това – моля някой друг. Ето впечатленията ми.
Беше поканен клуб за бойно, средновековно изкуство. Изнесоха много интересна лекция и демонстрация на бойни похвати. За себе си разбрах, че ако взема да пиша за 12 век, едва ли ще се справя без историческа литература за йерархията в съсловията, мечовете, методите за водене на битка, облеклото и т.н. Бях изключително впечатлена от начина, по който участниците в демонстрацията стоически издържаха повече от два часа в жегата на площадката до чевермето, облечени в копия на средновековни дрехи – две долни ризи, връхно облекло, шапчици, ботуши или затворени обувки. За мен беше полезно като човек, стремящ се понякога да вкарва точни елементи във фантастичните разкази да схвана, че не мога ей така да напиша как някой си е свалил гащите да натори... но друг аха да му отсече главата, обаче първия скокнал, парирал удара и се заформила битка. Оказа се, че те нямат горни гащи, а само крачоли, вързани веднъж под коляното с кожени връзки и по-нагоре, вързани с други памучни за кръста. Чудя се дали бухлатото нещо в долната част на торса - предполагам бельо – е имало отвор както българските потури, турските шалвари, американските долни гащеризони?... Ако греша, моля поправете ме, за да не напиша някъде някоя глупост.
Лекцията подложи на изпитание търпението ни, но след два часа и половина аз отидох да спя и почти се бях унесла, когато ми казаха, че резултатите от конкурса вече ще се четат. Изтощена от лекцията и недоспала не можах да се зарадвам на момента в пълна степен, че и тази година съм на трето място, Божидар на второ, първо не се присъжда и май имаше /ако не греша/ още едно трето. Но после радостта ми беше огромна и мога да ви уверя: обичам цялото жури, но най-много Митко и Жулиян, които са гласували за разказа ми. Не държа чувствата ни да са взаимни, затова към всички 13 - едно ГОЛЯМО БЛАГОДАРЯ! И не ме помнете с лошо. Аз съм си такава.
Имаше съвсем културна дискусия дали влияе човешката дейност върху глобалното затопляне. Юри Илков ни запозна с книга по темата, но не запомних коя. Моля да я спомене някъде, защото ми се стори твърде интересна.
Имаше спор, ако се прекрати добива на течни горива и се мине към алтернативни енергийни източници ВЕДНАГА, кой ще поеме отговорността за смъртта на 300 милиона души. Да не би да им се пусне атомна бомба, та да стане толкова бързо? Обаче: щели били да умрат от гладна смърт, ако им се отнеме поминъка. Казах, че аз поемам отговорността. Всеки с късмета си. Какво са правили преди да се открият залежите от петрол?... и т.н. нямам време да навлизам в подробности от спора. За тези изказвания бях обвинена, че искам смъртта на 300 милиона, което е абсурдна глупост и не е вярно. Моля някой да пусне тази тема за обсъждане. /А бе не зная как и нямам намерение да се уча./ Искам да разбера мнението и на други умни жени и мъже.
Агнето беше невероятно вкусно, въпреки че накрая се разрази буря с градушка и набързо го прибраха от огъна. А тортата!... нямам думи да я опиша. Пльоснаха ми парче в ръката, но аз с неземно удоволствие го изядох и си облизах пръстите.
На викторината бях само зрител и подкрепях едни, използващи нечестни методи /винаги съм с печелившите/. Звъняха по GSM на някой пред компютър с интернет. Но... ядец... не спечелиха. Как ме впечатлиха блондинките!... Браво! Аз познах само два въпроса. Също като някой около мен оправдах знанията си /по-точно незнанията/ в хаотичната си памет с това, че не помня имена. За отбелязване: имаше въпроси от рода как се казва майката на шуренайката от едикоя си книга, спечелила награда през незнамкоя си година. Отговорът знае само онзи, който е съставил викторината.
Горе-долу това беше. Пазарих си книги на далавера. Нови контакти, интересни разговори, срещи с успели хора... Особено ме впечатлиха успелите хора. Разговарях с трима от тях, но предполагам, че имаше и други. За мен успял е човекът без началник над главата, който може със собствени сили да осигури на себе си и семейството си достатъчни средства за приличен живот. /Още една тема: какво е успял човек./
На изпроводяк пак някои се събрахме в Синята къща. Ядохме, пихме и си казахме : “Чао!” .

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите