Вкусове имам всякакви. Както е казал поета: ".....могу грызть стаканы и Шиллера читать без словаря"

Т.е. мога да чета и "Дюн" въпреки, че с какво пък толкоз Дюна е по-различен от което и да е подобно произведение? Най-обикновена сага и то досадна в последните си части. По нищо не се различава от "Отнесени от вихъра" примерно. Мога да чета и "Карлсон който живее на покрива", и "Летящата класна стая", а мога да чета и Стайнбек, и Достоевски, и Шекспир, и прочие. Мога да пия качествено уиски или много квалитетно вино и да ги оценя, ама понякога ми се допива и облак. С айрян. И ми е кеф да го пия.

Всичките неща които си написал не променят факта, че книжката е написана добре и се чете на един дъх, което е основното изискване за подобен род литература. По същия начин, както историите за великия детектив Филип Марлоу на Чандлър се четат на един дъх. Или тези за Шерлок Холмс. Иначе не са нищо особено. Криминалета ще кажеш. Това не пречи да са класика в жанра. Просто жанрът е такъв. Но е занимателен. Гъдел за мозъка.


П.С. Признавам си - не мога да слушам чалга или музиката на гетото от афроамерикански произход. Все пак не са ми съвсем всякакви вкусовете.