доста увлекателна (тип "само още една глава и си лягам"), макар че идеята не е много оригинална - изравят извънземно съоръжение, което се оказва мигновена транспортна система, нещо като вратите във сериала гейтуей. стилът на книгата обаче си заслужава да се отбележи, не съм го срещал никъде другаде. автора се е постарал като че ли да направи разказа реалистичен по отношение на малките безсмислени случки. аз и друг път съм си мисли, защо писателите не използват този подход, защо всеки факт е от значение, все пак в реалния живот не е така, например някой път телефона звъни и това е просто грешка, докато ако е в книга, никога не е просто грешка. във всяка нормална книга, няма нищо излишно, всичко което се спомене има някакво значение, което дори да убягва на читателя в момента, после се разкрива. тука не е така - има множество мини сюжетни линии, голяма част от които просто така се мярват, развиват се донякъде, а после биват зарязани и до края на книгата човек напразно чака да види какво ще стане с тях. финала на книгата е малко разочароващ, а и цялата дандания около влиянието потенциалните нови технологии изглежда пресилена и силно напомня опасенията на лудитите от 19ти век. затварят се заводи за гуми, щото видите ли с новата технология ЩЕЛИ сме да можем някой ден да правим гуми които не се изтъркват. ми убу, ще можем, тогава завода логично ще фалира, щото никой няма да му купува гумите, но защо пък ще фалира сега? то и без да сме намирали извънземни артефакти си е ясно че някой ден днешната продукция ще изглежда като боклук, дай да фанем да не я купуваме още от сега. обаче това са дреболии, като цяло книгата е добра, препоръчвам я.




NE SUTOR ULTRA CREPIDAM