1. Човешкото общество е универсална (а не колективна) система за саморазвитие.

2. Същността на всеки от нас е тази свобода и универсалност.

3. Тази система, която е наша същност, се отнася към своята среда (като всяка система разбира се).

4. Има най-общо два възможни типа на това отнасяне: универсално и ограничено. Универсално е, когато системата се отнася към средата по универсален начин, тоест тя проектира върху средата сaмата себе си свободно и неограничено. Ограничено е, когато поради редица налични обстоятелства, средата налага своите случайни, хаотични и затова ограничени характеристики върху иначе универсалната по своя характер система.

5. Отношението на системата към средата, за което става дума, се нарича собственост.

6. Ако имаме универсално отношение на системата към средата имаме обществена собственост. (виж 1)

7. Ако имаме ограничено отношение на системата към средата имаме частна собственост.

8. Свободата на личността е абсолютния критерии за наличието на обществена собственост. Тъй като същността на всеки индивид е обществото, системата за универсално саморазвитие, то и универсалното и свободно развитие на личността, освободено от диктата на случайността и ограниченията на средата ще е същността на обществената собственост, на универсалното отнасяне на системата към средата.

9. Напротив, тъй като частната собственост е ограничено отнасяне на системата към средата, то тя се явява отрицание на личността, на нейната свобода и универсалност.

10. Илюстрация за т.9: всеки, дори и най-богатия от нас, не е универсална личност, която се саморазвива без ограничения (своите таланти, умения, емоции и интелект), а собственик на едно ограничено НЕЩО: Майкрософт, диаманти, нива, компютър, магаре, акции или две ръце с които да си изкарва хляба. Затова всеки от нас, дори и президента на Майкрософт, ще бъде ограничен в своята свобода от това, което притежава като собственост.

11. Илюстрация за т.8: Универсалното отношение на системата към средата ще позволи на всеки индивид да се саморазвива свободно, без ограничения, без необходимостта неговия живот да зависи от притежаването на НЕЩО. Сутрин този индивид ако ПОИСКА може да бъде овчар, следобед рибар, а вечерта критически критик, без да бъде ПРИНУДЕН да бъде овчар, рибар или критически критик. Той ще бъде свободен човек, личност, творяща по законите на универсалната си същност, т.е. не по силата на икономическата необходимост, а по законите на красотата.

12. Цялата история на човечеството е историята на постепенното освобождаване на човека, на индивидите, от оковите на необходимостта и пътуване към неограничената лична свобода, когато не обстоятелствата ще ни принуждават да бъдем заедно, да общуваме един с друг по повод на нашата ограниченост, а когато необходимостта да споделиш мислите, идеите и творенията си с другите индивиди ще е смисълът на човешкия живот.

13. По-горните съждения са смисъла на марксовата теория за човека, собствеността и комунизма. Както виждате нямат нищо общо както с фалшификациите на негови епигони като Ленин, така и с критиките на много хора, които дори не са си дали труда да прочетат това, което е писал Маркс или се задоволяват да критикуват цитати от Маркс в документите на Н-тия конгрес на БКП или КПСС.

14. Пак според Маркс, смяната на частна с обществена собственост, ще стане факт, само когато капитализмът се развие навсякъде по Земята и когато се достигне необходимото ниво на развитие на производителните сили.

15. Най-голямата фалшификация на Маркс е сътворена от товарищ Ленин, който провъзгласил, че тази смяна може да стане не само в една отделно взета страна, ами дори в която капитализмът не е развит. Последствията ги знаем.

16. Маркс е допуснал една съществена грешка: сметнал е, че едрото машинно производство е онази сила, която ще освободи човека, личността, от оковите на материалната принуда. Не е знаел (което ако погледнем обективно си е съвсем нормално), че след индустриалната цивилизация имаме още доста да се развиваме, докато успеем да достигнем и овладеем онези производителни сили, които ще донесат свободата на всеки един от нас да бъде себе си, да бъде уникален и свободно да изразява своята уникалност.

17. Според някои хора, тези производителни сили, които ще извършат прехода от частна към обществена собственост, ще станат факт през този век. Очевидно е, че моторът на този преход са САЩ, които са сърцето на новата глобална икономика и където производителните сили се развиват най-бързо към онова състояние, което ще направи индивидите свободни. (всъщност Маркс е първия в историята глобалист, ама никой не го чете )

18. Това е световната тенденция: към по-голяма свобода на личността, лична отговорност и морал, а не към НАСАЖДАНЕ на човечност и псевдо социалност с помощта на такива безлични инструменти като държавата.

Метаморфи от всички вселени - обединявайте се!