Хубаво, мога да приема, че живеем в измислица (вътрешна интерпретация на реалността), но в каква, дали действително живеем в кенеф мислейки си, че сме насред градина с рози или сме в градина с рози, възприемайки я като непочиствана обществена тоалетна?...
С това, че при общуване с даден конкретен човек не общуваш с обществото, някаква негова част или институция не мисля, че е вярно. Един прост пример: Разговарям с приятелката си и разбирам, че не говоря действително с нея а с майка й или с нейната най добра приятелка, това какво е, с кого общувам аз всъщност? Или пък: Разговарям с един познат и изведнъж разбирам, че говоря с институцията която представлява, докато е на работа (това е повсеместно явление, болест на Модерността), зъбните колелца продължават да работят въпреки, че им липсва непосредственото зацепване.
А ако днес целите на повечето институции са такива, каквито ги описа, не значи, че това е задължително необходимо условие за съществуването им, има примери за институции без такива цели, клуба например(през по голяма част от времето му) или пък виртуалните сдружения на майсторите разработващи перпетум мобилета

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите