Ето, Майкъл, историята накратко:

Какъв би бил нашият живот, ако живеехме в мегаполис с три милиарда жители? Как да се ангажират всичките тези хора, за да не мислят повече, отколкото трябва, след като пирамидите вече са построени? Може ли човек да осъзнае, че е личност, въпреки Системата? И какво всъщност е Системата - Бог, фикция, чудовищен заговор или нещо друго?

Тези въпроси си задавах, докато писах моя научнофантастичен роман "Пиксел 1D4C00". Ако трябва да го определя с едно изречение, бих казал, че това е животът в "Метрополис", описан в справочника "Пътеводител на галактическия стопаджия".

Някой избива двойниците на Главният секретар на Града. Кой иска да го извади от равновесие и му прави намек, недвусмислен като удар с чук в зъбите? Дали това е Big Boss, шеф на Управителният съвет на Града, който контрира апетитите му за повече власт? Или е Oldfish, Главен водопроводчик, който иска да прокара поредния си проект за разширение на градската инфраструктура и да усвои куп пари от бюджета, на които са хвърлили око и хората на Главният секретар? А може би са хакерите? Бойците от армията за това или армията за онова? Маниак с прекалено много свободно време?

Един ден пиксел 1D4C00, който отговаря за цвета и яркостта на последния пиксел в долния десен ъгъл на виртуалния компютърен екран, вижда, че на работното място на най-добрия му и единствен приятел, пиксел 1D45C3, седи непознат мъж. Всички твърдят, че това е именно пиксел 1D45C3. Търсейки приятеля си, пиксел 1D4C00 постепено се отделя от стадото, става все по-подозрителен и в крайна сметка е подгонен от патрул на AntiVirus Realtime Auto-Protect System.

Бягайки, пикселът попада при група хакери, които живеят полулегално в основите на Града. В разговорите си с водача им хакерът дядо Матей, с кльощавия културист Ячко, с Шефа, който е изоставил блестяща кариера в Града за да използва човешкото си право на мързел, пиксел 1D4C00 продължава да открива своята индивидуалност.

След като е заловен от силите на реда, пикселът отново е върнат в Града. Тук най-сетне намира своя приятел и разбира, че Системата има нужда от своето най-малко колелце, за да не спре гигантският механизъм. Предател ли е индивид, който помага на Системата, която го обезличава? Не това е важно за пиксел 1D4C00, а възможността да вземе самостоятелно решение. Той прави своя избор и конфликтът в Управителният съвет е решен. Системата продължава да функционира - до следващия конфликт.

Страницата на хумориста Весел Цанков -

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите