Хъ... Ами на хората, които се радват на тази форма на общуване, без да осмислят живота си единствено чрез принадлежността към тази група. Който не желае да ги разбере, само ще си задава дълбокомислени въпроси... като онези на Васисуалий Лоханкин за шаячната правда.
И за да предотвратя излишни словоизлияния, да спомена, че самият аз не се причислявам към фендъма, но съществуването му не ме дразни. Може би защото не се стремя тези хора да ме забележат непременно.