Един месец след издаването

Аз съм много виновен за тази книга. Че насърчих някога Калин, че го подкрепих при закупуването на права, че си дадох името и ISBN-нa на книгата, даже и че я направих да изглежда такава, каквато е.
Виновен съм и за всичко случило се след това, дори и за "състезанието" в което вкарах Калин.
А книгата не е детска - за израстването е. На някои това им се случва на 10, на други на 30, на трети им е цял живот.
В нея се говори за момента, в който зарежеш глупавите панаирджийски истории, с които се занимаваш, намериш силата да се погледнеш и тръгнеш към себе си. Някъде там се започва и с поемането на отговорност.
А останалото е просто шум и илюзии, които не е лошо да погледнеш с магьосническото си зрение.
"По целият път догоре си беше драконова глава, най-славният подарък който може да бъде дарен. Но когато тя я погледна, изведнъж се превърна в окаяна смачкана каша от люспи и рога, жилест език и кървави очи. Почуствах се като някой селски касапин, занесъл на момиче си голям къс кърваво месо в знак на любовта си...."

П.С Научих много неща покрай правенето на тази книга, най-вече видях всичките си лоши черти, когато съм запленен от една идея и се чудя защо хората около мен не са. Благодарен съм ти затова Калине.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите