Прочетох я. Много странна книга. От онези произведения, които четеш или гледаш, или слушаш, и ти харесват, докато го правиш, но после описваш само със "странно е", защото не е имало какво друго да кажеш... Добре написана е и с убедителни герои, но в тази книга не стана нищо, всичко дори малко фантастично беше доста съмнително (става въпрос за, доколкото си спомням, точно две кратки сцени - едната разказ на третостепенен герой, другата - разказ на главния герой след като го насилиха да изпие нещо гадно и горчиво ;)). Не е хорър, не е фентъзи. Кухият човек и Хиперионите са много по-въздействащи в това отношение. Най-точно би било да се определи като психологически трилър. Размишленията на главния герой от последните страници са все едно писани днес, а не преди 20 години, но това само подкрепя усещането ми, че Симънс е написал книгата не като опит да говори за неизразимото и неизговоримото (за които става дума в един диалог), а за да повтори добре известното.

Иначе, в Песента на Кали има всичко, с което се отличава Симънс - добър стил, препратки към литературни произведения (Рабиндранат Тагор и

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

earth is the only

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите