В същност си прав. Това за което говориш го бях гледал в Дискавъри Ченъл за изграждането на филмова поредица за исторически личности в цвят... Докато не прочетох постинга ти, действително не се бях задълбочавал в проблема. За това има вина известно разочарование на което бях подложен като зрител в подобни ситуации. Автоматично сметнах, че ако ролята бе за Урук-Хаи или уукита, номерът щеше и да мине,... но за хора със силно сценично присъствие?!!!.... Това убеждение ми се бе зародило, когато в Мрежата, замениха Сандра Бълок с някакъв помияр а Стар Гейт бе буквално осакатен след като подмениха Кърт Ръсел... С тези два случая Холивуд не ми се стори особено прецизен в подмяната на лица. Колкото и да бе занимателен сюжетът, замяната на Немски Овчарки с напудрени пудели ми повлия разочароващо... Но сега след като се позамислих и игнорирах вече демонстрираното от Холивуд и разгледах потенциалните възможности ми просветна, че възможностите, макар и несъвършени, не са и никак малко... Номерът с двойниците е отдавна бленувана мечта на филмовата индустрия, въпреки дразнещото стържене относно авторските права над лицето. Съществуват даже и масирани конкурси за двойници: Кой на Хитлер, Кой на Чърчил или Елвис Пресли, да не говорим за Наполеон... Все ще се намерят няколко стотин претанденти за прилика с Кари Фишер, Марк Хамил и Харисън Форд. Нещо повече: Човек само да зърне Майкъл Джексън и би останал с впечатлението, че щом от негър можеш да направиш кукла-барби то невъзможни неща в света на пластичната хирургия няма... Малко са артистите, които не биха си клъцнали лицето в стремеж да приличат на Хан Соло-Индиана Джоунс или легендарния джедай Люк Скайуокър. Все пак най-добре можеш да играеш едно лице ако наистина стане твое... Остава въпросът със сценичното излъчване и авторските права над лицето... Колкото и талантливи артисти да са, винаги съществува елементът - сценичен почерк. Виждал съм например десетки артисти, които да играят Хитлер, включително компютъризираната версия на Дискавъри, но никой от тях не оставя това впечатление, каквото оставя истинския персонаж. За Чърчил, нямам спор, защото за играещият го артист бе като да получи ролята на Джаба. То ест полупасивната роля на бъчва с лой... Трудно ми е обаче да си представя някой, който имитира в перфектен стил, динамичното поведение на Харисън Форд. Но кой знае. Не би било изключено, този път изненадата да не носи отрицателния заряд на разочарованието...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите