Някъде около 16-та си годишнина повечето хора престават да търпят покровителствено отношение. Съответно "младите" в клуба са изчерпали толератността си към разни "нафталини" (простете епитета, ама ми звучи красиво), да ги открехват за истините от живота. По толерантните просто ще пренебрегнат подобно поведение, но има и по-конфликтни индивиди. Конфликт на поколенията, нямащ нищо общо с фантастиката.

Уви, дори и да няма междувъзрастов конфликт, ще има конфликт на мирогледите. И ако на нашите "стари" не им се удава комуникацията с набор ~75, то сечението с набор ~85 вече ще е нищожно. Идеалите са твърде различни. Или може би моето поколение стана свидетел на попарените идеали на "старите", а последните не могат да свикнат със суровите реалности на съвремието.

Мога да резюмирам този конфликт на мирогледите с една стара тема за (не)напредъка на космическите полети. Аз спорех, че има по-важни проблеми на Земята за решаване, а ми заявиха, че проблема бил в това че човечеството е неузряло за великия идеал.

При наличие на подобен конфликт чисто интелектуално общуване е почти невъзможно поради липса на взаимно доверие и . Поради това клубът се обособява на групички с намалено комуникационно съпротивление.

Относно (псевдо)елита на фантастите:. реалността грубо погазва и най-беглото замечтаване, че любителите на фантастиката са нещо повече от другите хора.

Ad astra per aspera