постинга ти ме израдва с 2 неща:
добронамерен тон и гениално уместния израз "долу, на нивото на масите" :)

иначе хич не съм съгласна с основната идея - "Айде да си говорим за книи-гии!..."
кво има да си говорим за книги?
чел съм/ не съм чел
харесва ми/ не ми харесва
"как е разработена темата за..." - ОМГ! Ужас! а теб те плашат някакви мили парадигми!

не твърдя, че "литературните" теми нямат място - според мен може да има много информативни такива, които да са ценни. например - ей го тука тоя автор, пише това и това, издадено е едисикакво, чел/а съм тези и тези неща - на който му е интересно, да пробва; или същото за конкретни книги;

също ценни са и дискусии на база на тема от книга по формулата: "Темата Х в книгата У и по принцип" ("Трансхуманизмът в четирилогията Хиперион/Ендимион на Симънс и в реалността"), като в повечето случаи "по принцип/в реалността" се подразбира и без да се пише явно.

оттам нататък всякакви обсъждания на литература, за мен са или лит. уоркшоп или фенско надвикване - "Гандалф ше чупи каската на Гед" и тн. (ама ретро-пример дадох, а! ;) ), т.е. въпрос на вкус.


за мен един много голям проблем на пицарията е ограничеността на разговора. да се съдереш, не можеш да надскочиш аудиторията на 3-4-мата души, които са непосредствено около теб около масата, докато в клуба горе е имало теми и с по 80 слушатели. 10-15% да са и участници и бие всякакъв разговор на маса. :)


а, сетих се за още едно достойнство на постинга ти - провокира робиновото "Но без плебейския нихилизъм, ако може..."
едва се сдържах да го взема за сигнатура :))

Wikipedia - The Googler's Guide to the galaxy