Този пост е предназначен за половината горе, дето се чуди защо другата половина отдолу не се качва горе. Изразено с прости думи, по тролски. Надявам се, че разбрахте нещо.


Здравейте, драги съклубници.

Казвам “драги съклубници”, защото на времето бях активен член на клуба, и в един доста дълъг период от време не пропусках сбирка. Напоследък отново започнах да се появявам, но предпочитам сбирките в пицарията, вместо тези – горе. Защо спрях да ходя е очевидно от изписаното по-горе, само ме е яд, че съм спрял малко преди възраждането на клуба от 2000. Не искам да разказвам за тъмния период, той не беше чак толкова тъмен, имаше си и своите добри моменти, особено като се съберяхме "младежите".

Да обясня защо предпочитам пицарията.

Когато отивам на клуб, го правя по три причини. Същите три причини, поради които не пропусках сбирка навремето. Да се видя с максимално количество приятели и познати, които споделят интересите ми към фантастиката и фентъзито. Да се запозная с нови хора със същите интереси. Да си говорим за фантастика и фентъзи. Автори, книги, филми, стилове, течения, теми и прочее.

Защо предпочитам да го правя в пицарията? Освен очевидните причина, че долу има бира, а горе - не или, че долу се пуши, а горе – не, има още една, и то доста съществена.

Долу се чувствам комфортно, а горе – не.

Когато чуя думата “парадигма” или “философия” от човека насреща започвам да се питам къде съм попаднал - в клуб на почитателите на фантастика, или на някакво елитарно-философско и снобско сборище. Когато искам да обогатя общата си кутура едва ли ще прибягна до теми, които вклюват “Философия на науката и същност на научния метод”, “Произход на цигани и евреи – легенди и истина”, или “Наркотиците и съвременното общество”. Наболели теми, интересни за някои. Обаче не и за мен.
Предишният ми опит с привидно тематични лекции или срещи от типа на “Светът на Дюн или изкуството да поправим орнитоптер” или “Страшният съд като научна концепция” ме навеждат на мисълта, че ще слушам много за “парадигми” и “философии”, вместо за това как е разработена идеята Страшният съд в тези и тези произведения или как е повлиял Франк Хърбърт на развитието на фантастиката като жанр и в кои по-късни произведения можем да отрием продължение или доразвиване на идеите му.
Изложенията в темите “За миграцията на българите” или “Операция „Риба” и криптоисторията” може да прозвучат като фантастика, но все пак не съм много наясно какво друго общо имат с литературата.
Среща с издателство „Аргус”? Предполагам, че ще си говорим колко е тежка икономическата ситуация в България, колко трудно е да се издават нови книги и защо няма да излязат последното продълженията на “Пръстенов свят”, или “Речен свят”, или “Корпорация Мит”. Моите уважения към хората, които издават българска фантастика, но все пак, когато става дума за нея - предпочитам да се доверя на мнението на хора с вкусове близки до моите, за някой разказ, отколкото на издателя.
При цялия респект, който изпитвам към Валентин Постников – отдавна отминах възрастта, в която с интерес четях “Приключенията на Моливко и Сръчко”.

Долу ще има разговори за футбол, кой какво правил вчера, за компютри и антивирусни, но покрай всичко това ще се говори за новата книга на Гай Кей, или за Стивън Бакстър, Лари Нивън, Гуляковски или каквото там тръгне приказката, за Сергей Лукяненко и филма “Лабирнт от отражения”, за пост-апокалиптична фантастика, времеви парадокси или нова вълна. Ще спорим, ще се караме, ще се надвикваме и може дори да се позамеряме с фъстъци. Според вас, къде ще е по-интересно и къде би искал да отиде един бивш, настоящ или бъдещ член на клуба?

Ето каква е моята гледна точка. Така, като го виждам аз, задачата на един клуб за фантастика е да повишава интереса на членовете му към съответната литература и да разширява кръгозора им, да разчупва и провокира начина им на мислене. Само че постепенно, давайки им по малко отгоре към това, което искат да чуят. На моменти трябва да се слезе на “нивото на масите”. Съжалявам, ако се чуствате обидени, че не се качвам(е) при вас. Май сме прекалено различни. За нас вие говорите на различен език, с непонятни термини (като например “парадигма” – обичам я тая дума, нарочно не проверявам в речника какво значи и НЕ ИСКАМ да ми обяснявате!!! Само ще ми развалите мистичния повей на неопределеност! Гот е да си невежа на моменти).

Може на някого думите ми да прозвучат простичко, ограничено или тесногръдо. Само че присъствието в пицарията и присъствието горе налага една хипотеза и един въпрос. Хипотезата е, че има доста хора, които споделят моето становище по въпроса. А въпросът е - ако според вашите представи звуча простичко, ограничено или тесногръдо - вие искате ли ме (мен и подобните на мен) при вас? Отговорът на този въпрос ще постави нещата по местата им.

Последен щрих. Може би забелязахте първоначалните ми думи. За двете половини. Защо пък сбирките долу да не са сбирки на "Иван Ефремов"? Когато с приятели се питаме един друг дали ще ходим, въпросът който задаваме най-често е "Ще ходиш ли на клуб?".

Ти го направи! Признай! Много хора са те видели!

Редактирано от De3tuss на 25.10.06 00:03.