Една поправка - клубът е създаден 1974 г. По това време тъкмо съм се учил да ходя и да комуникирам с членоразделна реч.

Аз открих клуба 1991 г. По онова време издателство Орфия и клуба бяха едно и също нещо. Спомням си кориците на Дюн, Фондацията, Конан... Всички те рисувани с акварел и монтирани ръчно, никакви фотошопи и разните му там дигитални шитс. После нещата се промениха.

Наско Славов, Ивайло Рунев, Голям Пешо, Федята, Момчил, Бурмов, АКарапанчев, Валентин Иванов и още дузина хора които не познавах. И разбира се - Генерала. За мен този клуб започна с Генерала. Тези хора бяха облика на клуба. Лекции имаше рядко, долу пицария нямаше и винаги беше интересно. Ходих в този клуб дори след като завърших и се налагаше да пътувам от Търново до София.

Завърнах се 2004 и заварих нещо съвсем различно. Много неща се промениха. Имаше вече Таласъмия, имаше Булгакон и Аквалония. Имаше форум, имахме и малка формация в Търново, където се занимавахме предимно с обсъждане и коментар на творби от млади БГ автори. В Ефремов се бяха появили много нови хора, но и много от старата гвардия са си все така там

Дали е по-добре от преди? Дали е по-зле отколкото БИ могло? Дали може да е по-хубаво?
За мен това са безсмислени въпроси. Аз ходя в Ефремов, защото това е МОЯТ клуб. Мястото където ми е интересно и мога да говоря за фантастика. Би могло да е по-добре, да, така е. Много неща могат да са различни, така е. Дори признавам че има хора които не ми е приятно да видя там.

Но никога пред мен не е стояла дилемата - да се примиря с нещата които не ми харесват и да не ходя там, или да продължа да се надявам. Мой дълг е да се опитам да променя нещата към по-добро, по-интересно и по-ефективно.
Това е.