|
Дай сега да пуснем и другата половина, че да стане цяло ревю
„Последният вампир” – Христо Пощаков. Откъдето и да го погледнем – това изобщо не е разказ. По-скоро е фантастична шега. Етюд. Помните ли „Атавизъм” от Иван Мариновски? Не намирам особени разлики в похвата. А вие?
Въпреки това – някой да е критикувал Иван Мариновски заради „Атавизъм? Да го е подигравал, или да го е наричал слаб автор? Ами – не. Няма за какво. Наистина – няма. Както и няма за какво да бъде обиждан Пощаков за „Последният вампир”. Шеговита визия за бъдещето от гледна точка на някой, който не участва в настоящето. Както и „Атавизъм” си е шеговита визия за бъдещето. Не разбирам защо е тази критичност по адрес на етюд от български автор, щом немалко разкази от англаезични автори които с чиста съвест мога на нарека „ужасно тъпи” минават пред читателите у нас абсолютно безкритично.
„Уредът за унищожаване на човечеството” – Христо Пощаков. Много добър разказ! По-добър от повечето в сборника „Съдба” на Шиничи Хоши. Че сравнете, бе! За разлика от него, Пощаков обаче мотивира героите си и ни става ясна логиката на постъпките им. За Хоши това не е задължително. Но това, поне според мен, е само в полза на българина. Колкото до „нещо средно между машина и апарат” – вижте сега: не съм инженер, и само от гледна точка на технически невежа мога да кажа, че машина и апарат са две различни неща, така че изобщо не разбирам защо предизвиква присмех. Доколкото напълно несведущата ми в инженерната мисъл глава може да има някаква представа в тази област, то „машина” е уред, който извършва някаква работа, а „апарат” е уред, който отчита или измерва някакви показатели или пък свързва нещо, или подпомага някакъв процес. Часовникът на ръката ми е машина, а стационарният ми телефон е апарат. Автомобилът е машина, манометърът е апарат. Подводницата е машина, аквалангът – апарат. И всеки от нас носи в себе си „нещо средно между машина и апарат” – мобилен телефон. Но пак повтарям – не съм инженер. Затова пък Христо Пощаков е! Защо просто не го попитате лично?
„Лошите бели хора” – Христо Пощаков. Всички на крака, шапки долу – сравняваме с Робърт Шекли! Аналогична история: друга планета, земни колонисти, изостанала технически местна цивилизация, която обаче си има скрит „коз”. Но докато при Шекли това е магия, при Пощаков е машинарийка – няколко реда по-горе писах, че Пощаков е инженер. Е, разбира се, Шекли си е великият Шекли, но в случая и двамата разработват една и съща тема. Колонизацията. Доста са авторите, които говорят по нея бая високопарно – че виждате ли, ние ще колонизираме Космоса с благородни намерения... Дрън-дрън, ярина – „белите” хора вече от 500 години насам все колонизират нещо си: Африка, Америките, Австралия, Югоизточна Азия, Океания... И навсякъде – едно и също по оношение на коренното насаление. В най-добрия случай не обръщат внимание на местните. А кое е средният и кое – тежкият вариант между кланетата и робството – може да се поспори. Във всеки случай – белият човек винаги е смятал по-изостаналия технически за дивак. Един любопитен факт – В началото на операта-балет „Галантните индийци” от френския предкласик Рамо, конференсието обяснявало на публиката, че тия двамата от първа сцена, дето са облечени така комично, са „... индийци – мъж и жена. Диваци”. Виж колко кратко и ясно – „диваци”! Явно 6000 години цивилизация са се сторили малко на Рамо. Ако е знаел за тях, разбира се! Но надали – той не се е интересувал от това. Ако беше прочел поне десетина реда от Марко Поло, щеше да знае повече. Но тъй като е бил от хората, които не са се интересували от нищо извън тесния си кръгозор и е чел само дворцовите романи от онова време – в наши дни като композитор е абсолютно забравен. И напълно заслужено! Затова пък неговите съвременници Хендел, Бах, Глук и Вивалди, които се е интересували от повече работи, се помнят и до днес. Защото колкото е по-любопитен един творец, толкова повече неща научава – и те винаги се отразяват в творчеството му. И то става по-искрено, по-живо, по-богато, по-интересно и всички хубави неща, за които се сетиш. Малко по-късно на музикалната сцена ще излезе и един тип, дето се интересувал от абсолютно всичко и ще остане като един най-великите композитори в света – Моцарт.
Диваци, а? Да беше поживял още тоя Рамо, че да се запознае с Робеспиер, Сен Жуст, с гилотината и с якобинския терор в собствената си страна, щеше да разбере разбере що е диващина и кои са диваците.
Отплеснахме се – това все пак е коментар на „Лошите бели хора”. Пощаков е хванал основната тема – където и да идем, ще се държим като конвистадори. Смятаме местните за диваци и се отнасяма с тях като с животни. Историята го е показала достатъчно добре. Но тя не е дала шанс на африканските негри, ацтеките, манянците, инките, аборигените, маорите, папуасите, индусите и т. н. Поне във въображението си, Пощаков го дава. Браво! И напомня, че урокът на историята е, че от нея никой не взима никакъв урок.
Между другото – ако пък трябва да сравня Пощаков с някой от изброените по-горе композитори – бих го сравнил с Хендел. Също като него талантлив, работяга и кибритлия. А и в Лондон Хендел е имал много силни противници от „Театъра на благородниците”, на които никой врякащите срещу Пощаков не може да стъпи на пръста. (Или това не те интересува, а Алвине?). Смятали го за бездарник. И не постявяли произведенията му – представяли са само „елитни” композитори. Въпреки това, триста години по-късно всички сме чували за Хендел, но съм готов да се обзаложа, че от прима виста никой не да може да назове поне едно име на „велик” негов конкурент от „Театъра на благородниците” (Някой с мъничко по-богата обща култура може да викне: „Хенри Пърсел!” И ще сгреши – те не са се засекли в творчеството, за да се конкурират.)
„Контактът Х” – Христо Пощаков. Бива си го! Не ви е харесал? Я! А как ви хареса „Евридика” от Величка Настрадинова? Нищо лошо за Настрадинова, харасвам тази авторка, но: същата селяния, същата мила родна картинка... Само дето речникът на Пощаков в случая е много по-интересен и цветист, а историята е много по-завършена и забавна.
Ех, Алвине, Алвине... Помниш ли – веднъж тигърчето ми беше написала в този форум за теб: „Той е млад, него ще го публикуват!” Искаше за нещо да ме срази
Тогава не й отговорих, но горе-долу помня какво имах за казване и сега ще направя:
Абсолютно съм съгласен, че е права! Да – той е млад и него ще го публикуват!
Разбира се, че ще те публикуват!
Ако след Йоан Владимир, мен, Николай Теллалов, Андрея Илиев, Елена Павлова, Адриан Лазаровски, някои от ветераните като Любомир Николов, Александър Карапанчев, ХРИСТО ПОЩАКОВ и още двадесетина имена, остане мегдан и за теб – ще те публикуват, я! Как няма да те публикуват?!
Ако някой не е разбрал, това – последното беше коментарът ми за „Силата на завистта” по адрес на Алвин.
А завистта е велика сила, нали? Тя ли задвижва иронията ти към Пощаков?
Как може да го издават тоя некадърник, а? Що книги, че и в чужбина, що награди... А за горкия беден Алвин никой не пита!... Баси! А е толкова талантливо, момчето!
Споко, бе, Алвине – нали Тигър те харесва, бре? Виж – и Копо също!... Какво ти липсва?
И Елс те харесва. Даже и аз те харесвам!
А-а-а-а-а... Наградите и публикациите на Пощаков ти липсват. Е, за тях вече няма да слушаш нито Тигър, нито Копо. За тях ще трябва да се потрудиш!
О, ти разбира се ще го отречеш! Не – това не било завист! Сигурно ще кажеш: що не издават други – „по-талантливи” автори? Елена Павлова, Йоан Владимир... (и ти си някъде в навалицата, но това трябва да се подразбира – никога няма да го кажеш явно).
Ако пък искаш да обидиш Пощаков, мога да ти дам един съвет: Кажи му например, че Еврокон е фарс! Ако искаш аргументи, има два варианта: Лесен – да ми ги поискаш по лични бележки; труден – да се поровиш няколко часа в мрежата. Той винаги много се дразни, като му го кажа. Защото го знае. А е един от първите българи, участвали в Еврокон.
Дано забележката ми да не ти се е сторила твърде злобна, Алвине! Всъщност мога да ти кажа доста неща за писането, но няма да го направя, защото първо - това трябва да те интересува и от много гледни точки, а не е хубаво да се дават непоискани съвети. И второ - след всичко това, ти би го приел не като съвет, а като злобеене.
И още една отметка (тъй като споменахме Шекли): Чувал съм изцепки, че имената на Шекли и Пощаков не трябвало да бъдат споменавани в едно изречение. Съгласен съм - все пак Шекли е бил предприятие за фантастика и за него дълги години са работели много автори като "литературни негри", а той е писал само диалозите и е слагал подписа си на творбата. За сравнение - Пощаков работи сам
Si deus pro nobis, quis contra nos?
|
Полуревю, нали така беше? [re: Alvin]
Полуревю, нали така беше?