Първо и най-главно, така и не разбрах защо се казва "Атентатът", а не "Покушението".
Какво не ми хареса. Ами не ми хареса поведението на героите, особено на главния. Минали кажи-речи хиляда години (или стотина, зависи от кое събитие почваме да броим), а той още не може да реши на коя страна е. И по принцип не ми харесва идеята за "избрания народ". Изобщо не схващам мотивацията зад поведение "аз/ние ще ви помагаме, ако вие се отречете от онези и се вречете на нас". Тук местоименията от първо лице може да са Йехова, ако ползваме Библията, и змейовете/драконите и светиите, ако гледаме разказа, а "онези" са "другите богове" от Стария завет (първа заповед, "Да нямаш други богове освен Мене.") или пък християнският Бог в разказа. Между другото, това е една от причините да ми харесва "Малки богове" - там е дадено единственото разумно основание, което съм срещал, боговете толкова да се напъват да имат поклонници.
Всъщност ми е ясно, че действието в разказа е само фон, върху който да бъде развито противоречието на героя. Но пък ако този фон го няма, няма да има и никакво противоречие - без противоборство между едните и другите богове няма какво да се избира.
В крайна сметка мисля, че разказът е хубав и заслужава похвала. Щом не одобрявам поведението на героя, значи ме е развълнувал и ме е накарал да се поставя на негово място. Което е сериозно постижение - рядко си спомням разказ, който съм прочел преди два-три месеца.
И като странична забележка - това решение за сайт с Adobe Flash толкова ме дразни и е толкова досадно и неудобно, че Йоан Владимир явно наистина е добра, щом се прежалих да прочета някои разкази от сайта.