Мдаммм...
Разказът е наистина велик! Като стил, като изказ, като идея, като реализация. Не съм критик, не мога да пиша дълго и напоително върху каквито и да е произведения. Но този разказ ми хареса МНОГО! Все пак ще си кажа, де...
Хареса ми начинът, по който е поднесена идеята, аз си падам по такива "светотворци" - пускат те в един свят, който е напълно завършен в главата на автора, и не ти обясняват надълго и нашироко законите му. Авторът оставя на въображението ми да реша кое как и защо става - кой кого вижда, кой кого управлява, кой ото кого зависи, кой срещу кого и ЗАЩО се бори...
Харесаха ми езикът и стилът. Хем се потапяш в "онова" време, хем не е направено самоцелно и натруфено с "ръждясали" думи и изрази.
Не на последно място - хареса ми самата идея. Ама нея всеки ще си я източи сам от разказа. А и не е лошо да споделите какво кое според вас е ОСТОВНАТА идея? защото, според мен, разказът е толкова многопластов, че нищо чудно всеки читател да си намери своя си идея вътре...
И още нещо ми хареса (малко е встрани от конкретния разказ) - авторката продължава да развива свой собствен свят, в който са базирани повечето й произведения. Свят със собствена история и митология дори. Ако не си чел някои по-ранни разкази, може и да не разбереш защо тъкмо верени е "майката". От което разказът не губи - просто отваря още възможности за тълкуване.

Едно е да искаш, друго е да можеш, трето и четвърто е да го постигнеш...