Атентатът, на Йоан Владимир

Много е трудно да се пише за литературни произведия с такава значимост. Атентатът е произведение , което според мен е повод и причина цялата ни родна фантастика да се гордее. Първо, защото е наистина родна, българска фантастика. От първия до последния ред. Второ, защо е невероятно красива и истинска литература. И трето – дори като фантастична фикция и визия, тя е уникална

(Помните ли как се пише Отговор на литературен въпрос? Това горе ми беше тезата., сега идва доказателствената част )

Историята започва в мрачните времена на последните дни на Втората българска държава. Търново вече е отворил вратите си пред агаряните, пожарища и убийства царстват навред, единствено вярата все още не се е пречупила под удара на турския ятаган. Легендата разказва, че ръката на палача се вкаменила, когато замахнала да отсече главата на последния български владика – Евтимий Търновски. Това е въведението, първата сцена и великолепен символ на идеята на произведението.
След тази първа сцена обаче ни очаква изненада. Светът в който се пренясяме е смесица между алтернативна фантастика и фентъзи. Образи от митологията оживяват в позната ни обстановка (Велико Търново, исторически места и архитектурни резервати) в едно съвсем различно общество и социални отношения. Змейовете пазители са превърнали със своите грижи хората в благи овчици, които си живуркат на воля, забавляват се спонтанно и нехаят за смисъла на живота. Бившите светии са се превърнали в обикновени просяци, защото вярата която им дава сила е изгубена.
Главен герой е Евтимий Търновски. Загубил всичко, освен вярата, дори телесната си плът, той е посредник между хора и змейове. Неговата неизтляла лоялност към бившите светци го въвличат в събития, които ще го накарат да избира между вярата си и цената която трябва да плати за нея…

Няма да се разливам излишно, вярвам, че привлякох вниманието на тези които още не са го прочели. Атентатът е сложен и многопластов разказ - разсъждение за основни човешки ценност и принципи. В него всеки може да намери твое тълкувание, да изпита себе си, да направи свой собствен избор. Аз не съм достоен нито да го анализирам, нито да твърдя, че съм го разбрал напълно. Което е хубаво, защото ще го препрочитам отново и отново.

Разказът е преведен на руски и английски, който смята, че тези преводи биха били от полза за разпространението му, нека пише на мен или на авторката.

В допълнение ще издам, че разказа се харесва и е доста популярен и сред по-младшата читателска аудитория. Но това са подробности които не ми е позволено да разпространявам.

Завиждам на всички, които тепърва ще го прочетат.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите