|
Отзовавайки се на призива на Алвин, реши да пусна нещо днес, петък.
Дано да имам късмет и да не го коментира "професорката" :)
Снощи свърших да чета романа Earthcore от Scott Sigler. Не знам дали авторът ви е известен (книгата едва ли) - не мен не ми беше. Днес (преди да седна да пиша това) поразрових из Интернет и се оказа, че макар и млад авторът се изявява отдавна. Вярно, в малко странен жанр - т.н. podcast книги (и това е първата му podcast книга, издадена като класическа книга). Макар и лесна за използване, podcast технологията е малко трудна за обясняване (а и излиза извън целта на моя постинг), така че вижте сами в Интернет за какво става дума.
Както и да е, започнах книгата като трилър - беше ми дадена от "Бард" за анотация с оглед евентуален превод (а както съм споменавал, тясната ми специализация са трилърите, така ).
Съсвем накратко за съдържанието (повече, може би когато напиша анотацията): в планина в щата Юта е открито огромно подземно (5км под земята) находище на почти чиста платина. Информацията е продадена на голяма геоложка компания, която започва мащабен проект по установяване на точните параметри. Изпокава се шахта, слизат долу и откриват цяла цивилизация - странна смес от паякообразни роботи и органични "скалоподи" (лазещи по стените на пещери октоподи-убийци). Както и необятна плетеница от тунели, грамадни пещери, една от които представлява космически кораб! Благодарение на пиктограми по стените, изследователите (има двама архитекти) започват да разплитат историята и се установява, че става дума за високоразвита извънземна цивилизация на войнстващи същества, която била унищожена (дори планетата им била взривена) от техни врагове. Споменатият звездолет започнал да търси подходяща планета, където да намери убежище, и така се натъкнал на земята (преди 11000 години). С помощта на техника, каквато не можем да си представим, съществата изрязали огромно парче скала, вдигнали ги, вкарали в дупката звездолета си и го скрили (като с тапа) с извадения къс. След което... постепенно започнали да деградират. От цялото им знание останал едва ли не само инстинктът за самосъхранение, благодарение на който те не се показвали на повърхността (не знаели дали няма да бъдат забелязани от враговете си) и старателно - понеже запазили враждебната си войнственост - унщожавали всеки (земен жител), който случайно се натъкнел на тяхната тайна (прониквайки случайно в подземния лабиринт през пукнатини в някоя от по-плитките пещери).
Както и да е, първата половина на книгата наистина е чудесен приключенски трилър в най-добрите традиции на жанра: откритието, разчуването на тайната, организирането на експедицията, пробиването на 5-километровата шахта. За да се заплетат нещата има няколко интерсни герои (нека отбележа един голям плюс на романа - в него няма нито един сладникаво добър герой, всички са или лошо или реалистично неидеални): бивш агент (жена) на Агенцията за национална сигурност - садистка, специализирана в изтръгване на информация чрез изтезания, двама смахнати учени-гении ("случайно" маниаци-спелеолози) - причина за маса неприятности, озлобен към света директор на геоложката компания, неотърсил се от травмата след загубване на семейството си, търсач (в смисъл prospector), разкъсван от желанието за печалба и инстинкта за самосъхранение и т.н. (да не ги описвам всички, но са така обрисувани, че има маса конфликти и предпоставики за тотален фък-ъп).
Втората половина е посветена на разработването на фантастични елемент: разбрали за нахлуването в царството им, скалоподите излизат на повърхността и изтриват лагера на експедицията от лицето на земята, но главните герои остават временно живи, защото в този момент са слезли за пръв път в подземния лабиринт. Започва борбата за оцеляване и едновременно с това се развива разплитането - донякъде, защото не всичко е обяснено като за малки деца - на загадката. Няма да разказвам подробно, само ще отбележа, че накрая остават живи съвсем не тези, които читателят би могъл да си помисли, докато навлиза в сюжета.
Като цяло книгата е написана в стила (ако го има) sci-fi horror или за по-ясно нещо от рода на романите на Линкълн Чайлд и Дъглас Престън (if you know what I mean). Чисто научната страна е предадена много достоверно (в списъка ползвана литература накрая авторът цитира поне 5-6 сериозни монографии по геология на щата Юта). Не че очаквам от фантастичен роман съществени елементи на правдоподобност, но при мен т.н. suspension of disbelief (не знам как да го преведа удовлетворително на български: доброволен отказ от критично четене?) беше поставен на изпитание от идеята с така удобно съществуващите пиктограми (по стените на тунелите и пещерите - форма на някакъв вид разбираема от хората форма на изобразителното изкуства, имаща за цел да документира историята на извънземните изгнанници и едновременно с това да остави инструкции на за действие на идните поколения (говоря за извънземните), когато - в резултат на неизбежния упадък - знанието бъде забравено до степен да изчезне дори и използвания от тях език).
Мисля да я препоръчам на "Бард" за превод, така че (ако не им хрумне друго) очаквайте я.
Artificial Intelligence is no match for natural stupidity.Редактирано от ivz на 06.10.06 11:43.
|
Earthcore - един добър дебют
