|
ЛИТЕРАТУРЕН ПАЗАР У НАС НЕ СЪЩЕСТВУВА, НЯМА И ПРОФЕСИОНАЛНИ ПИСАТЕЛИ
Юрий Илков е роден през 1953 г. в София. Завършва средно образование в Пазарджик, след което отслужва 20 години в армията. Офицер от запаса. Член е на клуба прогностика, фантастика и евристика “Иван Ефремов” от 1974 г до ден днешен. Основател и дългогодишен председател на аналогичен клуб в гр. Пазарджик. От 1994 до 2004 г. е председател на клуб “И. Ефремов”. Има редица публикации в периодичния печат и колективни монографии по история и теория на фантастиката. В момента е главен редактор на фензина “Тера фантастика”, единственото в момента специализирано издание за фантастика у нас, носител на наградите “Еврокон 2002” и “Гравитон 2005”.
- Хубаво е, че за шести път се организира такава среща -Б У Л Г А К О Н 2 0 0 6 - на авторите и почитателите на българската фантастика. Кое ще е различното тази година?
- Мисля, че нищо принципно различно от предишните срещи няма да има. Различното е, че има включена една астрономическа лекция от наш учен и писател-фантаст, който работи в Чили в тъй наречената Южно европейска обсерватория “Паранал”. Той е и откривател на двойна планета извън звездна система, за което писаха световни средства за масова информация, а смисълът от лекцията е да не гледаме само във виртуалните реалности, а да не забравяме, че сме в Космоса, реалния, такъв какъвто е, а не “геймърския”.
- Какъв смисъл има в такъв тип срещи?
- Смисълът е в неповторимото общуване между братя по разум, за който всички са жадни и във възможността да се обсъждат различни проекти, къде фантастични, къде реални...
- Как би оценил състоянието на българската фантастика в момента?
- Като на излизане от реанимацията, само че тоя процес няма да е много кратък. Нашата фантастика има своите шансове да оцелее, аз вярвам в това и правя каквото мога, за да я има.
- Кое пречи на българската фантастика да се наложи на българския литературен пазар? Всъщност, такъв съществува ли?
- Може да звучи пресилено, но такъв според мен не съществува. Няма професионални писатели-фантасти, а и не само фантасти... Ако приемем, че професионалист е този автор, за когото писането е основното занимание и от което той се препитава – такива автори у нас няма. Може би такъв беше певецът на “кървавия преход на нежната революция” Христо Калчев, но за друг не се сещам. Пишещите у нас в момента пишат “между другото”, т.е. имат някаква професия от което се прехранват, а писането не го правят, за да “захлебват”...Това от друга страна е шанс, защото не се пише за пари, а просто защото не може да не се напише, което дава шанс, че качеството може да е по-добро, когато нещата идват “от сърцето”. Изключвам графоманията, разбира се...
- Кой би трябвало да помага на българската фантастика? Изобщо необходима ли й е помощ?
- Би трябвало “компетентните органи”, свързани с културата да го правят. Формално има някаква “помощ за книгата”, но е прекалено формално... Би трябвало и частни лица и фирми да помагат, но малцина милеят за родната литература, а за фантастиката – още по-малко. Добре, че има такива издатели “мазохисти”, които не слагат печалбата на първо място, като Емануел Икономов /”Аргус”/ и Иван Крумов /”Квазар”/, иначе ще гледаме българска фантастика през крив макарон. Аз лично съм много благодарен на някои наши “елитни фенове”, без чията финансова подкрепа нямаше да го има и фензина “Тера фантастика”, на когото имам честта да съм издател.
- Хайде да си помечтаем – избират се десетте най-добри произведения на съвременната българска фантастика, превеждат се на английски и се разпращат на водещите англоезични издателства. Какъв ще е резултатът, според тебе?
- Близък до нулата! Първо, англоезичният пазар е силно протекционистичен и неанглозични автори се издават “по изключение”. Говоря за фантастиката, тъй като знам как е там. Второ, ако тоя бизнес се прави по пазарни закони възниква резонният въпрос на хипотетичния издател “В какъв тираж са отпечатани въпросните най-добри произведения в България?” – и тук вече, ако дадем верния отговор, от който ще ни идва да потънем в земята от срам, въпросният издател няма и да помислюва да издава книги, които в родината си имат тиражи по 500-1000 бр. И все пак начини има! Един от методите е “връзкарският”, добре познат на по-старото поколение от мрачните тоталитарни години... Добре използва тоя метод писателят Христо Пощаков, който вече има издадена книга в Русия и две в Испания. Руският пазар на фантастика в момента е отворен за български автори и ние постепенно се мъчим да го захранваме... В Русия излязоха две книги на Нина Ненова, една на Любомир Николов, има и други идеи както за Русия, така и за други страни. Фактът, че две поредни години в алманаха за световна фантастика, издаван от организаторите на фестивала “Утопиал” във Франция са включени разкази на Христо Пощаков и Здравка Евтимова, говори, че имаме добри постижения, като се има предвид, че във френският конкурс участват между 800 и 1000 произведения, а излизат около 15!!!
- Струва ми се, че организация на българските писатели-фантасти на практика няма, има някакви напълно автономни групи, сдружавания на регионален или творчески принцип... Дали националното обединение на всички български писатели-фантасти няма да спомогне за развитието на фантастиката у нас? Така е между впрочем навсякъде по света...
- И аз не знам да има организация на българските писатели-фантасти. Мисля също, че на теория създаването на такова национално обединение би трябвало да спомогне за развитието на жанра, но как ще стане на практика не мога да гадая. Сещам се вица за разликата между теорията и практиката, но не му е мястото да го разказвам тук...
- Радващото е, че на тази среща е включен разговор за без време отишлия си Агоп Мелконян. Това е един нехарактерен жест в днешното време, когато брутално се късат нишките с предходниците. А без приемственост няма развитие... Съгласен ли сте?
- Абсолютно си прав! Без приемственост няма развитие, по точно не може да се каже! Клубовете по фантастика в България в огромното си болшинство си тачат нашите автори, канят ги редовно на сбилките си, но както се казва, ние не сме представителна извадка... А Агопа беше такава фигура, пред която с чиста съвест можеше да се стои с “шапки долу и пушки при нозе!”.
- Струва ми се, че от една страна днешните наши писатели - фантасти не познават в достатъчна степен родната повествователна традиция, не само в областта на фантастиката, а от друга не се и включват в чужди проекти... Някаква форма на изолационизъм ми се привижда. Дали е така?
- За съжаление е така. И тук си прав, но има и изключения! Едно такова изключение са конкурсите “Таласъмия” на старозагорския клуб “Уибробия”, наречен в чест на книгата на Емил Манов. Конкурсът е за фантастичен разказ и роман, базирани на българската митология и фолклор. Вече четири години излизат “таласъмските” сборници с най-доброто от конкурсите, а това не може да не ни радва, като гледаме как и младите хора четат тези книги!
- Мисля си, че българското кино е в огромен дълг към българската литература, а нейна неотменима част е и фантастиката ни. На какво се дължи, според теб, това игнориране на съвременната литература от страна на киното? Аз подозирам, че е от непознаване на достиженията в тази област, а ти?
- Абсолютно си прав за непознаването, но не е само това. Тук вече без сериозна помощ от институции или “компетентни органи” просто не може да се мине, тъй като по пазарните закони, не може да има възвращаемост на средствата, вложени в кино, ако населението на дадена страна е под определен брой хора, а ние сме 4-5 ПЪТИ по малко като население от този “определен брой”...
- И така стигнахме до липсата на авторитетни и масови специализирани издания за фантастика у нас. Коя е причината? Наистина е абсурдно – фантастиката във вид на книги се чете масово, а изданията не могат да се задържат... Как да се излезе от омагьосания кръг?
- Тук мисля, че се заблуждаваш: чак толкова масово не се чете фантастика, като се изключат Толкин, Пратчет, Джоан Роулинг и някои от дебелите фентъзи поредици. Като специализирани издания мога да посоча “ФЕП”, прераснал по-късно във сп. “Фантастика”, а още по-късно във “Фантастични истории”, годишника за българска фантастика “Ваяния” – най-елитното във всяко отношение издание, “Фентъзи фактор” и “Върколак”, еволюирал в “Зона F”. Последните две издаваше покойният Агоп Мелконян. Тук имаше и куриози: “Омега”, издавана пак от него излезе в 3-4 броя, а списанието за ненаучна фантастика “Чародей” излезе в един единствен брой. И се получава, че нашият фензин е най-дългоживеещ – има го вече седма година, но той не е “представителна извадка”, апериодично издание е , излиза веднъж-дваж годишно, тъй като е некомерсиален и се прави от хора, за които любовта към фантастиката е по-важна от това, да се печели от нея.
- Как си представяш бъдещето на фантастиката у нас? Ще можем ли да осъществим това, което направиха руснаците на родния си книжен пазар – сега книгите на техните писатели се публикуват в огромни тиражи, а на техните американски събратя в скромни?
- Мисля, че най-качествената фантастика у нас се издаваше през 70-те години на ХХ век, когато бяха живи Павел Вежинов и Йордан Радичков. Сега пак има подем, но още сме далече от качествената литература на 70-те години. Мисля, че за разлика от Русия у нас е непостижимо да се издават по-големи тиражи на български автори от чуждите. Разбирам, че звучи “черногледо”, но така мисля. Бих искал, разбира се, да не съм прав, но...
- Струва ми се, че никак не си прав! Опитвам се да следя литературния живот в чужбина доколкото ми стигат възможностите и силите – там непрекъснато се организират конкурси, а у нас те се броят на пръстите на едната ми ръка... На какво се дължи това? Пък и, особено в Щатите, има постоянно покани за участие в антологии на най-различни теми на разкази. У нас и това го няма, с едно-две изключения... Защо?
- Честно казано не знам защо е така. Конкурсите са много хубаво и полезно нещо, но те са само, така да се каже, “да подържат огънчето”, иначе мисля, че голяма литература с конкурси не се прави...
Едно интервю на Стоян ВЪЛЕВ
На снимката - Юрий ИЛКОВ, организатор на шестата поред среща на писателите - фантасти Б У Л Г А К О Н 2 0 0 6
http://knigi-news.com/?in=pod&stat=271§ion=10&cur=0
|
ЛИТЕРАТУРЕН ПАЗАР У НАС НЕ СЪЩЕСТВУВА
