|
Тема |
Ведри Хоризонти |
|
Автор |
ДoнXитo () |
|
Публикувано | 11.08.06 22:27 |
|
|
Уважаемият сър Робин даде добър тон и надявам се за постоянно.
Доста книги от български автори и сборници излизат и по непонятни за мен причини за тях обикновенно не се обелва и дума. Така, че приветствам инициативата на уважаемия сър Робин и ще се включа в нея със скромно мнение.
Ведри Хоризонти
Сборник българска фантастика с произведения от конкурса на Аргус за 2003 г.
Веднага казвам, че няма да коментирам всички разкази, а само тези, които са ми направили впечатление.
Грешката - Христо Карастоянов
Първа награда в конкурса и има защо. Такъв стил, език и атмосфера отдавна не бях чел, да не кажа, че май никога. Някакви бегли намеци за Чудомир, Радичков, Илф и Петров, Зощенко, но просто само като жалони. Смял съм се на глас и съм се спирал да препрочитам отделни пасажи. Невероятен език и стил. Много добро, изключително. След него всичко останало в сборника ми се стори леко постничко.
Езерото - Адриан Лазаровски
Трета награда
Не съм голям фен на хоръра, но трябва да призная, че разказът ме грабна, както се казва - четох го с отвращение. Каквото и да си говоря, майсторски е написан. И те въплътява в него, кара те да се чувстваш сякаш си някъде съвсем близо до героите. Добър, много добър.
Терца Спатии
Александър Карапанчев
Е, майсторът си е майстор. Елегантно, финно, с идея и стил. Как де не и се изкефиш на тази терца
"Едип пилотът" на Веселин Маринов ми хареса с гротескната си идея и оригиналното смесване на митовете.
"В търсене на камъка" - отново свежият стил на двамата юнаци Добрев&Иванов
Другите разкази са ми горе долу в една плоскост.
Това, че останалите разкази не ме впечатлиха нищо не значи.
Хоризонтите са ведри дори само за това, че излиза пореден сборник с българска фантастика.
Лично за мен в него има един разказ, който е над останалите - "Грешката",
но от друга страна как ще го оценя този разказ, ако пък ги няма останалите.
Нали така?
И си припомням една мъдрост на покойния Агоп Мелконян по повод някакъв конкурс преди еони време:
"Хубавото се ражда от многото и е малко".
Така, че колкото повече толкова повече
|
| |
|
|
|