Починал е днес сутринта. Поклонението ще бъде както го казва Ян, а погребението по-късно в Бургас, родния му град.
Към изброеното искам да добавя последната му книга "Суматоха за душите", научно-художествената "Сами ли сме във вселената" и още една научно-популярна книга, чието заглавие не се сещам в момента. Той беше издател на хибрида между вестник и списание "Омега", от който излязоха 3-4 броя, а после на списанието "Върколак", еволюирало в "Зона- F". Научните и научно-популярните му статии са доста стотин и пълното им събиране едва ли е посилно и за най-маниакалния библиограф...
Бате Агоп беше многостранна личност - писател, журналист, учен, драматург, преводач, издател, съставител и т.н. и като капак - дълбоко религиозен в православния смисъл на думата...
Като човек беше пич, с когото винаги ми е било приятно да съм в една компания. Пушеше и пиеше много и често обичаше да казва, че белият му дроб е станал черен, а черният - бял. За мен лично ще останат незабравими гостуванията му в софийския фен клуб "Иван Ефремов", на който никога не е отказвал среща било по повод новоизлязла негова книга, било по повод Литературата /с главна буква/, било да разкаже и покаже за посещението му по светите места. Той освен всичко друго е и хаджи Агоп Мелконян...
Та като казах литература и се сетих за един разговор на Кеворк Кеворкян с Том Кланси, излъчено по канал 1. Та там след като двамката си говориха дълго, Кеворка пусна култовото изречение:" Досега си говорихме за вашите книги, хайде сега да си поговорим за литература!". Идеята е, че човек може да разбира от книги, но това не значи, че разбира от литература - положение характерно за много български фенове.
И ако личността на Агоп може да е спорна в много отношения, едно е безспорно за него - литературният му талант. Но за да се види това се иска сетиво и който го има, го има, който го няма - кой знае, един ден може да го развие...
Нека всички, които го обичаха или уважаваха да дойдат във вторник на поклонението.
Бог да го прости!