Не си прав, пич. Аз като вдигнах джабала преди повече от 2 години за самоиздаването и възможностите да лъжеш в книгите, които сам си финансирал и издал (визирам "Болгария фантастическая") какво последва? Бях оплют, Сашо Карапанчев заяви, че няма да идва на сбирките на Фондацията, докато аз се появявам там, при това беше казано чрез посредник! И понеже "Аргус" са над тези неща, нито тогава, нито сега има официално становище от тях. Кучетата си лаят, керванът си върви... Всяко чудо за три дни, и това ще мине. Само че се надявам този път да не мине. Както вече казах, тук изобщо не става дума да конкуренция. Чувствам се лично обиден като читател - да се държат като недосегаеми, а да лъжат на дребно като кокошкари. Готов съм да изляза и на публичен диспут с господата, ако имат честа и доблеста лично да отговорят на поставените въпроси. За почти три години това не се е случило, не ми се вярва и сега да се случи. Мен пръстите ме заболяха да пиша кое как и защо съм направил, ако някой повдигне тема, но за богоизбраните това не се отанся, нали? Защитници на тяхната кауза - колкото искаш.

Поради тези причини заставам напълно зад Боби - време е да се покаже, че с показни сбирки по време на Панаира на книгата не става. Човек трябва да отговаря за действията си. Понякога едно телефонно обаждане може да струва доста повече от 15 стотинки... Как така се случва, че разказите на повечето хора са редактирани и дори редакциите са обсъждани с авторите, други едни хора знаят за предстоящата публикация, а други едни хора (в това число Боби) не са били уведомени? Това говори и за отношението към авторите - с нашите хора ще работим професионално, а прелетните птички така или иначе са прелетни, защо да се занимаваме с тях?

Що се отнася да "Най-доброто от конкурса" - на всички е ясно, че наградените разкази са малко на брой и не стигат за една нормална като обем книга. Затова се слагат и разкази, които не са наградени, но по преценка на журито са достатъчно добре, за да видят бял свят. Но "Аргус" е единственото издателство, което публикува и разкази, които не са участвали в конкурса - при това СВОИТЕ си разкази.

След като знаеш за моята система на оценяване чрез точки, защо не попиташ и другото жури как става оценяването? Как се избягва субективния фактор при тях? Надявам се някой ден да доживеем прозрачност и във "Фантастика през 100 очи".

Едно е да искаш, друго е да можеш, трето и четвърто е да го постигнеш...