Човек възприема между 2,3 и 6,8 гигабайта външна информация за секунда в състояние на бодрост, чрез рецепторите: Зрение, слух, обоняние, вкус, допир, температура. И между 0,4 и 2,7 гигабайта в околосънно и сънно състояние. Но това е само първичната информация, която впоследствие се интерпретира и синхронизира от нервната система, което може да я умножи многократно и дори да я повдигне на някоя и друга степен... Големият марж в стойностите е породен от индивидуалностите в човешкия организъм, породени от генетичните обусловености на сензорите, околна среда и възрастта.
Но, тук става въпрос само за външната информация. Истинският подвиг на информационното обслужване на човешкия организъм идва от вътрешните комуникации на организма. Практически всяка клетка в човек е информационно свързана с командния апарат. Тук и мащабите са различни и информационният поток лети във всички посоки. Обменът като средно ниво е над триста терабайта в секунда. Горната граница още не е установена, но се допуска, че е възможно да надминава осемстотин терабайта в секунда. Ако падне под двеста терабайта, практически следва смърт.
Вярно е че човек се отъждествява с възприятията си спрямо околния свят и мястото си в него, но това е само незначителен компонент за цялостния конгломерат от биологична материя, наречен човек. С това, което си мислим, че е важно в същност се занимава само гланцът от информационната машина на човека. Но, в същност тази висша нервна дейност е само инструмент за оцеляване... един от многото, но далеч не обозначава възможностите за информационен обмен. Възможностите на съзнанието всъщност са доста скромни. Какво би станало със съзнанието ни например ако му се наложи да управлява всяко тупкане на сърцето? дали ще ни остане време дори за усмивка? Човек ще изкука за нула време, само в опити, за ритмичен контрол... А ако към управлението на сърцето се прибави, контрола на бъбреците, черния дроб, слезка, бели дробове, хормонални жлези... И всичко това в пълен синхрон... Така че за вътрешен обмен са необходими колосално по-големи мощности за информационен обмен, които ако решим да запишем на хартия, не би ни стигнала планетата, за да натрупаме тези записки...

The world has no end. The world only has boundaries, beyond which reigns its continuation.