класически книги, например, могат спокоино да се копират и не подлежат на копираит


--- цитат от: http://www.paragraf22.com/pravo/zakoni/zakoni-d/2.htm ---
Свободно използване без заплащане на възнаграждение
Чл. 24. (Изм., ДВ, бр. 77 от 2002 г.)
(1) Без съгласието на носителя на авторското право и без заплащане на възнаграждение е допустимо:
1. (доп., ДВ, бр. 99 от 2005 г. - в сила от 10.01.2006 г.) временното възпроизвеждане на произведения, ако то има преходен или инцидентен характер, няма самостоятелно икономическо значение, съставлява неделима и съществена част от техническия процес и се прави с единствената цел да позволи:
а) предаване в мрежа чрез посредник, или
б) друго разрешено използване на произведение;
(...)
9. (изм., ДВ, бр. 99 от 2005 г. - в сила от 10.01.2006 г.) възпроизвеждането на вече публикувани произведения от общодостъпни библиотеки, учебни или други образователни заведения, музеи и архивни учреждения, с учебна цел или с цел съхраняване на произведението, ако това не служи за търговски цели;
10. възпроизвеждането на вече разгласени произведения посредством Брайлов шрифт или друг аналогичен метод, ако това не се извършва с цел печалба;
11. предоставянето на достъп на физически лица до произведения, намиращи се в колекциите на организации по смисъла на т. 9, при условие че се извършва за научни цели и няма търговски характер;
12. временното записване на произведение от радио- и телевизионни организации, на които авторът е отстъпил правото да използват произведението, осъществено със собствени технически средства и за нуждите на собствените им предавания в рамките на полученото разрешение; записи, които имат важна документална стойност, могат да бъдат съхранени в официален архив;
(...)
(2) Разпоредбите на ал. 1 не се отнасят до компютърните програми. За тях се прилагат разпоредбите на чл. 70 и 71.
--- край на цитата ---

Ако спрем да четем до тук, изглежда че:

Член 24 ал. 1 т. 1 буква а) позволява на произведенията да се прехвърлят през Интернет
Член 24 ал. 1 т. 9 и 11 позволяват да си правим сайтове с книги в електронен формат (само трябва да наречем сайтовете "общодостъпни библиотеки" и да докажем, че нямаме печалба от това и не го правим с търговска цел - даже си плащаме за хостинг - губим (в класическия и общоприет смисъл) от това нещо).


В тълковният речник пише за думата "възпроизвеждам" следното:
1. Създавам отново, повтарям нещо във вида, в който е съществувало преди; възсъздавам.

За думата "възсъздавам" пише: Създавам отново, пресъздавам.

За да може да се възползваме от закона, трябва да казваме, че става "възпроизвеждане" на произведението от "общодостъпната библиотека, която представлява сайт в Интернет". Принтерът и мониторът са инструменти, чрез които става "възпроизвеждането" на произведението от "общодостъпната библиотека". Гледната точка, че чрез библиотеката става копиране/разпространение е грешна, защото закона не разрешава това (а разрешава "възпроизвеждане"!).

Това предполагам, че е възможно да се тълкува погрешно и да противоречи на чл. 24:

Чл. 23. (Изм., ДВ, бр. 77 от 2002 г.) Свободното използване на произведения е допустимо само в случаите, посочени в закона, при условие че не се пречи на нормалното използване на произведението и не се увреждат законните интереси на носителя на авторското право.


Обаче ако четем по-надолу:
Чл. 25. (Изм., ДВ, бр. 77 от 2002 г.)
(...)
(1) (Доп., ДВ, бр. 99 от 2005 г. - в сила от 10.01.2006 г.) Без съгласието на носителя на авторското право, но при заплащане на справедливо компенсационно възнаграждение е допустимо:
1. възпроизвеждането с нетърговска цел на отпечатани произведения, с изключение на нотни материали, върху хартия или друг подобен носител чрез репрографиране или друг способ, осигуряващ подобен резултат;
2. възпроизвеждането на произведения, независимо върху какъв носител, от физическо лице за негово лично използване, при условие че не се извършва с търговска цел.
(2) Разпоредбата на ал. 1, т. 2 не се отнася до компютърните програми и архитектурните произведения. За компютърните програми се прилагат разпоредбите на чл. 70 и 71.

По този начин се изакаха върху член 24, който ни дава право свободно да публикуваме книги в Интернет...
Член 25 дава възможност всеки, който възпроизвежда произведението безплатно по чл. 24, да бъде осъден само като се "докаже", че това не е с "научни цели" или с "учебна цел", защото тези понятия са твърде мъгляви.

Може да са верни слуховете, че законът е написан от адвоката на Майкрософт...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите